Шенген и отношението на българите към миналото са темите на последната година и на последните седмици, затова са фокус на изследването. Това каза пред БНР изпълнителният директор на "Галъп интернешънъл болкан" Първан Симеонов, който представи анализа на резултатите от проведено от социологическата агенция изследване на общественото мнение по тези теми.
"Частичността на Шенген се приема от българите без враждебност, но приемането в пълен вариант наистина би било прието и като сериозен успех – ако обаче властта успее да отдели от образ на Шенген насложения образ на миграцията, който създава видими страхове. В битките за символи, памет и история идеите и действията, идващи от властта пък срещат засега съпротива и дори открито негативни реакции. Част от дискусиите по тази тема пък не са успели да се превърнат в обществено мнение и са останали единствено във фаза на обществен инстинкт". Това са част от изводите от изследването.
Приемането на България в Шенген по въздух и вода носи реална полза на България, казват 30,3% от пълнолетните българи. Не носи нито полза, нито вреда на България, смятат 38,7%, а 14,5% смятат, че носи реална вреда на България. Останалите не могат да преценят. Така мненията са по-скоро неутрални и дори по-скоро добронамерени, отколкото враждебни. Враждебността идва главно от опозицията, а безразличието личи най-вече при дистанцираните от политиката. Закономерно, привържениците на властта са положително оценяващи. И все пак, изпъкването на „нито полза, нито вреда“ едва ли е най-добрият атестат. Далеч по-добре се оценява перспективата за пълноценно влизане в Шенген. Ще носи реална полза на България, приемат 50,6%, няма да носи нито полза, нито вреда на страната, избират 21%, а 13,7% намират потенциална реална вреда за страната ни. А тогава полезно ли е страната въобще да не влиза в Шенген? 15,3% смятат, че това ще е полезно, 29,6% не намират разлика, но все пак най-сериозен дял намира оставането ни извън Шенген за реална щета – 36,3%. Останалите се колебаят.
В хода на изследването "Галъп интернешънъл болкан" е поставила респондентите в експериментална ситуация: „Сега ще Ви помоля да помислите за Шенгенското пространство. Ако за присъединяването на България към Шенген се налага България да приеме още бежанци в страната и Вие трябва да изберете само едно от следните две кое от тях бихте избрали?“ По-важно е България да се присъедини към Шенген, дори и да се налага да се приемат още бежанци в страната, казват 24,6%. По-важно е да не се налага България да приема повече бежанци, дори и това да попречи на присъединяването към Шенген, избират 56,3%. 19,1% не могат да преценят. Въпросът едва ли изчерпва палитрата на опциите, но е достатъчно красноречив за двете мнения, които се налагат у нас по темата. Хората с по-неблагоприятен жизнен хоризонт, по-висока възраст, респ. живеещи в по-малки населени места и гласуващи за опозиционни партии пр., са и по-боязливи.
"Така, на този етап, оказва се, че отношението към частичното приемане не е лошо, но пълното приемане на страната ни би било наистина прието за постижение. За да се разкаже какъвто и да било успех обаче, ще е нужно да се разсейват разказите за мигрантски наплив", уточни Първан Симеонов, автор на анализа.
В проучването "Галъп интернешънъл болкан“ се опита да изброи повечето идеи или дискусии около символи и история в отминалата 2023 г. и да провери отношението към тях. Само от началото на терена на изследването досега обаче се появиха може би още толкова теми – това само показва колко важна се е оказала тази тема. И би следвало тестването да продължи и в следващи месеци и от други институти. Възможно е някоя от зародилите се обществени дискусии да е пропусната, но едва ли може да се търси съвършена изчерпателност.
По отношение на съдбата на паметника на Съветската армия в София, например, мненията са полярни, т.е. почти равни дялове на „за“ (35,7%) и „против“ (40,3%) преместването, при минимален превес на „против“ и сравнително малка зона на „не знам“. Това е класическа полярност в страната. В София все пак съотношението е две срещу едно в полза на преместването. Навсякъде другаде обаче отношението е по-скоро негативно, като при най-високите възрасти е и подчертано отрицателно.
Това е и един от въпросите, които създават различни емоции сред различните електорати, докато останалите въпроси са по-скоро онагледяване на обществени инстинкти и инерции, а не реално политизирани теми. Не е ясно дали ще се стигне до реално преместване, нито как биха реагирали респондентите, ако въпросът беше зададен просто с премахване, а не с преместване, но видимо е, че дори и при така зададен въпрос, случилото се в София разделя страната. Или по-скоро я разделя от София.
Преместването на Народното събрание в сградата на някогашния Партиен дом в София пък е пример за обратното – отново близки дялове на мнения, но при много голяма сива зона. Дискусия в истинския смисъл на думата този път не се породи и тук засега има по-скоро объркване. 21,6% подкрепят, 26,9% не подкрепят, а цялата останала част от повече от половината пълнолетни българи не може да формира мнение.
За сравнение, друга идея, която се зароди през 2023 г. е пример за трети тип фигура на общественото мнение: автоматична подкрепа – предложението летището в София да носи името „Васил Левски“. 66,9% „за“ срещу 14,2% „против“. Останалите се колебаят. Тестването на тази идея, лансирана в медии, показва посоката на масовото съзнание у нас и търсенето на обединителни символи, дори без да е имало особен шум около идеята.
Такъв обединителен символ явно в най-голяма степен се оказва националният флаг и въпреки дискусиите пилонът на Рожен, мненията са почти единодушни положителни – 74,3% одобряват, а 12,3% не одобряват. Останалите се колебаят. Дори и да са против начинанието, вероятно мнозина не признават.
Каква е ситуацията с прословутото хоро пред Народния театър? 54,1% го одобряват, а 14,4% – не. Едва ли обаче популярността на хорото излиза съществено от рамките на социалните медии, затова и спорно е доколко това е действително обществено мнение или става дума също за автоматизъм. В крайна сметка, явно е, че общественият инстинкт е положителен и тук, макар и не без нюанси. В самата София близо две трети одобряват, а само петнайсетина процента са директно против.
И още една софийска тема, която разбуни социалните мрежи – прословутата коледна украса на София. И тук всъщност, оказва се, сред онези, които успяват да формират мнение, надделяват положителните оценки – 40,3% положителни срещу 21,8% отрицателни. Разбира се, едва ли може да се очаква запознатост, конкретност и т.н., но е важно да се отбележи, че в самата София положителното съотношение е две към едно.
Временното затваряне на известната като Руска църква в София не се одобрява. По този въпрос София и страната отговарят синхронно. 62,7% са останали с негативно отношение към случилото се, а 12% – с позитивно. При привържениците на ГЕРБ и ПП-ДБ този дял достига и да 20%, респективно 25%, но дори и там негативното отношение е по-сериозно. Разбира се, съвсем не е ясно дали и доколко масовото съзнание е навлязло в детайлите кой всъщност носи отговорността за самото затваряне на храма за известен период.
Никак не се одобрява идеята за смяна на националния празник Трети март с Двадесет и четвърти май – 77,9% не одобряват, срещу 10,3% които одобряват. Последните са главно от поддръжниците на ДПС и донякъде ДБ, съответно с около 30% и 20% от тези две електората, но дори и при въпросните електорати около 60% са против.
"В крайна сметка, оказва се, че голяма част от нашумелите в социалните медии теми за идентичност, памет и символи, които породиха сериозна полемика, по-скоро не са успели да наложат противоречивост на национално, а често дори и на софийско ниво. Обществените инстинкти остават еднозначни в подкрепа на всичко, което се свързва с българска идентичност и история. А тези теми за паметта, които властта създаде и истински политизираха обществото, по-скоро са създали противоречивост на мненията или откровена реакция "против", подчерта Първан Симеонов и уточни, че последното красноречиво се доказва от още един социологически експеримент – беше проверено отношението към хипотезата на мястото на паметника на съветската армия да се постави паметник с личности от българската история. 51,4% са „за“, а само 23,6% са „против“.
Изследването е проведено между 11 и 19 януари 2024 г. сред 807 души по метода „лице в лице“ с таблети. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Максималното стандартно отклонение е ±3.5% при 50-процентните дялове. 1% от извадката е равен на около 54 хиляди души.