"Положителната новина е, че не бяхме отделени от Румъния. Това костваше огромни усилия на редица български политици. Отделянето щеще да е тежък удар върху имиджа на страната, върху дипломатическите усилия на всички, които бяха ангажирани с темата "Шенген“. Тази опасност беше премината. За нея работиха много правителства.
От друга страна не беше постигнато това, което се очакваше, защото основните проблеми са свързани със сухопътните граници – загуби за бизнеса, екологични проблеми, пътно-транспортни произшествия. Отстъплението идва от това, че самите заявки на управляващите бяха, че трябва да бъде решен въпросът до края на годината. Това не се случи. Отстъплението идва и от това, че министър-председателят говори, че през 2024-а година ще имаме дата. Това е признание, че влизането ни по суша ще стане най-рано през 2025-а“, коментира евродепутатът Петър Витанов.
Според евродепутата отсъствието на пътна карта означава, че процесът може да отнеме години.
"Други държави като Австрия и Хърватия получиха ясни срокове за влизането си и по суша в Шенген. Няма как да има пълно удовлетворение. Подобни предложения бяха отправяни и към други български правителства, но те не ги приеха“, добави още той.
По повод опасенията, че Австрия може да ни върне 6000 мигранти, Витанов смята, че България може да стане жертва на вътрешно-политически битки.
"Австрия не иска нищо извън европейското законодателство. Но вероятно сега са идентифицирали конкретен брой хора на тяхна територия, които искат да върнат по страна на регистрация“, каза Петър Витанов.
В началото на новата година Петър Витанов посочи като едно от европейските достижения, които рефлектират пряко в живота на българите, обвързването на минималната работна заплата със средната за страната.