Присъединяването на Швеция към НАТО със сигурност е положителен знак. От първоначалната агресия през 2014 г. на путинския режим срещу Украйна сред шведското общество се появиха мнения, че Швеция скоро трябва да се раздели със своя двувековен неутралитет, докато наблизо до нея има подобен агресивен режим, който постоянно ще представлява заплаха за страната. Не виждам полезен ход на режима в Кремъл срещу Швеция, тъй като тя е достатъчно добре развита технически, индустриално и военно, за да бъде нападната от паравоенни формирoвания.
Това заяви Васил Данов, капитан първи ранг в студиото на Блумбърг България.
„Нищо не могат да ѝ направят във военен и политически план, а с нейното и финландското присъединяване към НАТО, Балтийско море се превръща в Натовско езеро. Единствената държава, която има брегове в Балтийско море и не е член на НАТО, е Русия. Всички останали държави са достатъчно развити, за да могат да ѝ противодействат по море, суша и въздух.“
Вече Швеция би трябвало да избере ясна и категорична позиция. Много са малко подобни държави, чийто вековен и международен неутралитет, е продукт на дългосрочно договаряне между великите сили. Сега когато войната чука на вратата и има въоръжени конфликти, които се разрастват, всяко общество решава само за себе си къде да се присъедини. Твърде неуютно е на т. нар. „ничия земя“ между двете воюващи армии, защото там падат много снаряди и е твърде опасно, така че Швеция направи своя разумен избор, смята Данов.
„Швеция не е в положението на Украйна преди 10 години – страна без официални съюзници, която по пропуските на тогавашните западноевропейски и американски ръководители, беше оставена като жертва на путинската агресия.“
Според Данов Европа няма накъде повече да втвърди тона си по отношение на агресията на Русия срещу Украйна. В тази връзка призивът на френския президент Макрон е малко закъснял, но все пак навременен, защото чука на вратата на всички наши съюзници да увеличат своята военна продукция и да стегнат своите въоръжени сили.
„ЕС е най-големият промишлен гигант в света. Съвкупният БВП на европейските държави е по-голям от този на САЩ. Европа е един колос, който се е оставил във военно отношение да изостане твърде много от гигантите като САЩ и Китай.“
Държави като Германия, която е занемарила своето военно развитие и е намалила драстично своето въоръжение, сега трябва да догонват останалите съюзници, тъй като процентът, който Германия отделя за въоръжаване, е под изискуемите задължителни 2%, изтъкна Данов.
„Макрон бие тревога за всички нас, защото ако войната не приключи скоро, ще се наложи натовските държави да пращаме войски в Украйна, за да изгоним агресора.“
Европа се е докарала дотам, че зависи от САЩ прекалено много. Водещите европейски държави членки на НАТО са стигнали до положение, при което около 70% от общите военни разходи са от САЩ. Тоест всички европейци сме малкия съюзник сравнение със САЩ, които през това време отделяха огромни средства за развитие на военната наука, коментира още Данов.
Непремерените думи на Доналд Тръмп преди няколко години изиграха една положителна роля. Бившият президент каза, че който не си плаща сметката в НАТО – да отделя за въоръжаване 2% от военния си бюджет, няма защо да очаква от Алианса подкрепа, ако нещо му се случи. Това бе като стартов сигнал европейските държави да ускорят своето бягане по пистата и имаше благоприятен резултат, посочи Данов.
„Заявките на Тръмп, че ще реши конфликта между Русия и Украйна за 24 часа са нереалистични. Дори да бъде преизбран за президент Тръмп няма тези механизми, защото има Конгрес, Сенат, Пентагон и държавен департамент. Той не може в световните военни конфликти да бърка като с ръжен и да разравя въглените, защото не е само той главния фактор в световната политика.“