Пепи Еврото продължава да дърпа конците на съдебната система у нас. За това това е категоричен синът на покойния председател на Народното събрание по времето на социализма Станко Тодоров - Калин.
Тодоров-младши е написал книга, която обяснява връзките и зависимостите между така наречените дилъри в съдебната система и техния произход.
"Мои бивши колеги от Юридическия факултет на Софийския университет, които като адвокати през 90-те искаха да припечелват повече, основаха първия кръг за посредничество между магистрати и мутри", разказа пред "България Днес" Калин Тодоров. Той ги нарича "Киро и Тошо", но признава, че това не са истинските им имена. Тодоров нарича техния постепенно образувал се кръг "Брокерите на Темида". Изненадващо, Тодоров обявява още, че много преди да стане тартор на кръга "Осемте джуджета", бившият следовател от Софийска градска прокуратура Петьо Петров-Еврото е бил "царят на "Брокерите на Темида".
"Моите колеги, на които съм сменил имената, бяха основоположници, родоначалници на цялата тази схема. Когато съществува пазарна ниша, тя веднага се заема от някои. В случая говорим за това, че българското правосъдие в първите години след 10 ноември и досега е достатъчно тромаво и за съжаление голяма част от него са хора, до някаква степен податливи на подобен тип влияния. Така че за извършването на този тип услуги се намират хора. Но това, за което говорим, беше в началото, лека-полека тези неща добиха епидемичен характер. Представете си го така. Това са някакви пулсиращи звена. Там, където държавата не може да бъде достатъчно ефективна, винаги се намират криминални елементи, които имат за задача да разрешат проблемите си с правосъдието и се намират посредници. Мартин Нотариуса е започнал като уличен съдебен дилър. Постепенно е започнал да набира скорост, защото има достатъчно хора и от едната, и от другата страна, които се нуждаели от него. И това, което вече става страшно, е, че в един момент политическата власт си дава сметка, че тези хора могат да ѝ бъдат полезни, създава им политически гръб и тогава вече можем да говорим за структури - точно тези пулсиращи звена, за които споменах. От тях постепенно се образува кръг, който получава политическа подкрепа и се образува схема. И тази схема постепенно обхваща държавата", пояснява наследникът на видната комунистическа фамилия.
Според него фактът, че "бащите основатели" на посреднически кръг №1 у нас между съдебната власт и криминалитета са още живи и здрави, докато Мартин Нотариуса бе разстрелян, което се дължало на това, че "Киро и Тошо навремето не са имали този размах и мащаб на "услугите на Темида". "И не могат да се сравнят с обществената опасност, която сега представлява това явление", смята именитият публицист. "Тогава и обществените отношения далеч не бяха толкова пропаднали. Тогава нямаше и толкова податливи магистрати, нито пък криминалният контингент беше толкова развит", допълва Тодоров.
Авторът на няколко знакови книги за прехода в България споделя, че "следи пътя на Пепи Еврото от много отдавна". Въпреки слуховете, че бившият прокурор от СРП може и да не е между живите, той е на мнение, че "е жив и се намира в съседна на България страна". "Един от шефовете на ДАНС или на ГДБОП преди две седмици официално заяви, че Еврото се намира в Белград. По начина, по който в момента се развиват нещата в съдебната система, ме навежда на мисълта, че Еврото продължава да дърпа конците в тази система зад кулисите", посочва Калин Тодоров.
Синът на Станко Тодоров има и своя версия за убийството на Алексей Петров. По думите му разстрелът на бившата барета е станал възможен заради свалената от страна на държавата защита над него. "Той живееше с чувството, че ще има някаква държавна протекция, и това го накара да се освети, защото, общо-взето, Алексей играеше на тъмно. Той позанемари мерките за сигурност, започна да се явява често на публични места и дори и да е убит от хора от криминалния контингент, които са му имали зъб, те са разбрали, че Петров не се ползва вече с държавна подкрепа, и в този смисъл в него е намесена политиката", убеден е той.
"Времето е много динамично, очакват ни радикални промени, затова очаквам да има и следващи покушения. Наричам застрашените "10 малки негърчета". Шест от тях вече са премахнати, да се готвят следващите четири. В близко време може би ще се стигне до покушения срещу поне две от тях", предрича топпублицистът.