„Работата на този Европейски парламент дерайлира вследствие на Ковид и войната Украйна. Той не изпълни първоначалните заявки, макар да прие полезно законодателство в сферата на екологията. Същевременно, без да е разрешил проблемите в енергетиката, натовари с твърде много екологични изисквания производителите, в резултат на което европейската индустрия губи конкурентоспособност. Това се отразява и на селското стопанство.“Това заяви в ефира на сутрешния блок на Euronews Bulgaria – „Добро утро, Европа“ – Иво Христов, член на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП (S&D).
По отношения на мандата си евродепутатът каза: „Като заместник-председател на Панела за наука и технологии на ЕП (STOA) заръчах ред изследвания на тема „Употребата на изкуствен интелект в образованието“, както и за дийпфейк технологиите, които позволяват да се похити нечия самоличност с цел човек да бъде опозорен – политик, но и обикновен човек. Това са все теми, които станаха централни за Европейския парламент, той прие полезно законодателство в тази сфера. Като член на Комисията по рибно стопанство в ЕП (PECH) изработих доклада за Черно море, който върна проблемите на българския риболов и българското крайбрежие във фокуса на ЕП.
Не мога да не отбележа и работата в индустриалната комисия – ITRE – където бях съдокладчик по космическата тема и успяхме да изработим ново европейско законодателство, което е база за разгръщането на автономна констелация от сателити на ЕС с ясни параметри и предназначение. Занимавах се и с темата за суперкомпютрите”.
„Несвършени неща има много, но за най-печални намирам допуснатите от Европейската комисия грешки”, категоричен е Иво Христов.
По думите му, ЕК е ангажирала Европа активно в една война, в която ние нямаме думата; война между Русия и САЩ на територията на Украйна с парите на Европа.
„Приключването на този конфликт не зависи от нас. Заедно с още неколцина депутати ние пледирахме за мирна инициатива на Европейския съюз, но това не бе чуто. Логиката „война до победен край“ е пагубна и ще удари и по единството на Съюза. Опасявам се, че това ще се случи още с избора на следващия Европейски парламент, в който ще влязат много шарени формации, част от тях – евроскептични, други – откровено еврофобски. Аргументите на проевропейските формации няма да са силни, тъй като тъкмо това наследство – вярата във войната до победен край – ще е причина за тези шарени резултати в ЕП“, каза още Христов.
Според евродепутата твърдението, че Украйна пази цяла Европа, е блъф.
„Украйна съжителстваше мирно с Русия в продължение на двайсет години. Проблемите започнаха след преврата в Киев през 2014 г. Европа загуби качествата си на посредник, какъвто беше тогава, след като не успя да наложи спазването на Минските съглашения. Днес тя е част от общия хор на войната и, което е най-тъжно, в момента Европейската комисия възприема курс към милитаризация. Тоест тя отменя смисъла на ЕС, който е съюз за мир и просперитет, и превръща в милитаризацията в негов нов смисъл. Когато се създаде икономика на войната, тя захранва и определени интереси, които нямат причина да искат спирането на войната, те печелят от нея и това вече се вижда на много места“, смята Иво Христов.
На въпрос на водещата дали ще участва в предстоящите избори, Христов отговори: „Няма да бъда част от следващия Европейски парламент. Това е решение вследствие на разрив с ръководството на партията, която ме номинира на предишните европейски избори – БСП. Тя поддържа антивоенна реторика, но беше част от правителство, което доставяше рекордни количества боеприпаси в Украйна. Това е неприемливо. Дори и г-жа Нинова да твърди, че нито един патрон не е изпратен в Украйна, украинските генерали благодариха на България, а премиерът Петков се хвалеше с обемите експортирано оръжие.“
Евродепутатът бе категоричен, че не би сменил и своето политическо семейство, тъй като е трайно закотвен в левицата, в чиито принципи продължавам да вярвам.
„Моето разбиране е, че в политиката са необходими ясни и устойчиви принципи. Ние сме за това – за да забождаме определени репери и да позволяваме на гражданина да прави своя избор. Опасявам се, че в българската политика – и в парламентарните листи, и на местно ниво – всичко се разиграва като във футболния шампионат. Разни хора се картотекират между два сезона в различни футболни клубове, в различни партийни семейства. Този политически живот е показателен за разпада на парламентарната република; той вече е нечетивен за гражданина.
По отношение на твърденията на Корнелия Нинова за зависимости на Елена Йончева: бих оставил г-жа Йончева сама да ги коментира, но г-жа Нинова поднесе на г-н Пеевски някакви сигнали за корупция в служебните кабинети ден, след като Прокуратурата заяви, че нямала такива сигнали. Това също показва някакъв странен синхрон“, каза още Христов.
Според него критиките на ръководството на БСП към Делегацията на българските социалисти в ЕП не са нищо повече от административни хватки за притискане на политическия опонент: „Не се е отчел“, „не е входирал доклад“ и т.н. Познаваме тези хватки още от комсомолски времена. Всъщност разривът е дълбок и принципен и датира още от началото на мандата. Конфликтът не е само между нас и ръководството; той е между ръководството и столичната организация, между ръководството и много други регионални организации; между ръководството и някогашния състав на вестник „ДУМА“, между ръководството и всички.“
„Знаете убеждението ми: и партийният, и конституционният модел в България са в дълбока криза и се нуждаят от рестарт, от дълбока реформа“, каза още Иво Христов в ефира на Euronews Bulgaria.
Той коментира и настоящите политически събития в България: „Видно е, че служебният кабинет бе създаден бързо, но зле, тъй като изборът на президента беше ограничен до няколко функции, част от които несъвместими със самия пост. Накрая бе избрана фигурата на г-н Главчев, който има ясно партийно минало. Срещу това негодуват същите тези, които реформираха Конституцията. Това е най-добрият атестат за провала на конституционната реформа. Същите аргументи – че не са имали време да я довършат – чухме навремето и за съдебната реформа, след което бе избран Гешев.
Президентът не може да откаже указ. Той даже прояви характер с оглед съхраняването на някаква стабилност на властта и поиска мотиви за предложените промени в състава на кабинета. Би могъл да подпише и автоматично, каквато възможност съществува в сегашната Конституция, тя е недомислена на всички нива. Представете си, че всяка седмица някоя партия или бизнес кръг искат смяна на някой неугоден министър – това може да доведе до ускорена въртележка и разпад на кабинета.“
Христов определи като „медийно внушение“ твърдението, че президентът иска повече власт.
„Това внушение идва от политици, които отнеха неговата власт, за да си я присвоят. Те ограничиха правомощията му, посягат към регулаторите, искат да владеят и службите и направиха компромис, за да бъдат във властта. Същите тези казват, че някой друг иска повече власт, това е нелепо“, смята той.
Според Иво Христов президентска република е единственият възможен изход.
„В исторически план той се е доказал и в други страни. У нас връщането към изначалната редакция на Конституцията, ако Конституционният съд нихилира промените, няма с нищо да реши въпроса. Това ще ни върне към онази Конституция, която роди серия от непродуктивни избори.“
Евродепутатът каза, че не смее да прогнозира дали ще има коалиция след изборите през юни: „Би могло да има, но тя ще бъде плод на толкова компромиси, че всички ще копнеем за нови избори. Да речем: коалиция ДПС, ГЕРБ и нещо си или коалиция от типа „сглобка 2“ – кое от двете би могло да ни зарадва? Нищо.“
Относно състава на бъдещия Европейски парламент евродепутатът каза: „Не знам какво наричаме „крайни формации“. Намирам тези, които се обявяват за „война до победен край“, са възможно най-крайните. В момента това са традиционните партии в ЕП. Така или иначе, следващият парламент ще бъде много по-шумен, много по-контрастен, по-трудно ще изработва консенсуси, което най-вероятно ще блокира работата на европейските институции, и ще заседава в условия на война и кумулирани кризи. Към войната ще се прибавят възможна икономическа и инфлационна криза. Това ще постави парламента в много деликатно положение.“
Според Христов залогът за членството на България в сухопътния Шенген се надценява силно.
„Възможно е Шенген в сегашния вариант да бъде реформиран, тоест да бъде рестартиран целият процес. Ние трябва да се опитаме да бъдем част от него. Аз съм много скептичен по отношение на много от нещата, които се правят в ЕС, и често гласувах срещу предлаганите политики. Същевременно съм напълно убеден, че ЕС трябва да бъде съхранен, тъй като разпадът му би означавал кризи, войни и нищо по-добро от сегашното. Не трябва да губим историческо време и да се връщаме 30-40 години назад, знаем колко усилия костваше цялата тази интеграция. Трябва да се опитаме да го съхраним и изцерим, ако успеем“, смята Иво Христов.