Координационният съвет на Синдиката на железничарите в България (КС на СЖБ), след като обсъди хода на преговорите за сключване на нов колективен трудов договор (КТД) в Държавно предприятие Национална компания "Железопътна инфраструктура" (ДП НКЖИ) и актуалната ситуация в железопътната система, поиска оставката на ръководството на НКЖИ. Това съобщиха от синдиката. Какво се случва… Пред ФАКТИ говори Петър Бунев, председател на Синдиката на железничарите в България.
- Г-н Бунев, какво не можете да се договорите с настоящото ръководство на ДП НКЖИ, за да се стигне до това да им искате оставката?
- Имаме ясно формулирани проблеми в НКЖИ, но не виждаме възможности и начини за решаването им. Ще започна с проблемите – говорим за големия брой ваканции (б.р. - свободни работни места), застрашително растящата средна възраст на експлоатационния персонал, постоянната работа в намален състав, работата на голям брой колеги по втори трудов договор за допълнителен труд при същия работодател, високият и постоянно растящ дял на забранения от закона, а в условията на жп транспорт и опасен извънреден труд. Не мога да не включа и другия проблем – хаосът, който се случва в цялата система и по-специално на гара София. Но нека да си минем по реда. В момента ние водим преговори за подписването на нов Колективен трудов договор. Имаме ясно поставени проблеми, това не са просто претенции, а ние търсим начин да се намери общо решение. Давам пример.
В момента имаме 1300 свободни работни места.
Просто няма кой да дойде да работи. Тук идва и проблемът със средната възраст в компанията – говорим за персонал 50+, постоянно се налага на хората да работят в намален състав, после идва и извънредният труд. Ние сме ги сложили на масата тези неща и търсим решения. Ако се продължи още малко така, няма да имаме работници. Много хора са в предпенсионна възраст и като си отидат - какво става... Вижте, накрая може да се окаже, че скоро няма да има хора, които да пуснат влака на гарата. Това е големият проблем. Разбирате ли сериозността.
- Да разбираме, че липсата на редовия персонал е най-големият проблем?
- За да се движат влакове, за да работи една гара, трябват хора. Това трябва да бъде ясно на всички. А работата на тези хора, повярвайте ми, не е лека.
- Никой не казва, че е лека…
- Имам предвид това, че един служител в железопътния транспорт има много отговорности. Всеки служител минава през три години на психопреглед, на всеки три години минава на изпит по правилника, правят му се профилактични медицински прегледи. Това са все към него изисквания. Колкото и някои хора да смятат, че железницата е просто нещо, не е така. Отговорностите на тези хора са големи, защото грешка на един такъв човек има много тежки последствия. И в същото време срещу тези отговорности се получават пари, които не отговарят на положения труд.
- Хайде да си говорим с цифри. Колко взима един служител?
- При всеки е различно. По наши данни към 2023 година, защото сме направили анализ, средната работна заплата в компанията е 1578 лева, за отрасъл транспорт е 1676 лева, а за страната средната заплата е 2012 лева. Това не са изсмукани цифри, а факти. И тук идва голямата разлика със служителите в администрацията.
- Колко е голяма разликата?
- Висшата администрация получава много по-големи заплати. Говорим за заплата 5-6 пъти по-голяма, отколкото е най-ниската заплата в компанията. Искаме да намалим тази ножица. Искаме малките заплати да скочат повече като процент, а високите заплати с по-малък процент. Но това не се приема от ръководството. Това може да стане в рамките на фонд „Работна заплата“, който имаме в момента. Просто трябва да се преструктурират нещата.
- А „светлина в тунела“, както се казва, при разговорите виждате ли. Има ли шанс за разбирателство…
- За момента срещаме отказ, но, в крайна сметка, ние си вървим по пътя. От синдикатите знаем какво да правим. Първо един митинг, после вече се подготвя стачка. И стачката е средство за постигане на цели. Ние сега търсим решение на въпросите с преговори. Иначе не се плашим. Знаем какво се случва и как става. И друго. Следствие на непрофесионалното ръководство от страна на ДП НКЖИ на експлоатационните процеси е и усложнената обстановка. Това състояние създава условия и предпоставки за влошаване и застрашаване безопасността на превозите. Ярък пример е настоящата ситуация в жп възел София и провокираните от това реакции на клиентите, обществото и медиите. Това ни кара да настояваме за оставка на ръководството на компанията поради некомпетентност и неадекватни действия.