"Естествено, по нашите оперативно-следствени действия не мога да вляза в конкретика. Но ще се изразя по следния начин - имам вътрешно усещане, че скоро неуморният труд на колегите от сектор "Убийства" ще се възнагради с успех".
Това обяви шефът на СДВР Любомир Николов на 22 февруари т.г. за разследването на разстрела на Мартин Божанов-Нотариуса, извършен в края на януари, припомни "Сега". Седмица по-късно вътрешният министър Калин Стоянов, попитан за думите на Николов дали има следа и заподозрян, каза:
"Вижте, директорът на СДВР Любомир Николов не е човек, който казва нещо случайно. Щом го е казал, има нещо предвид". Всъщност сегашният шеф на столичната дирекция беше заместник на настоящия МВР-шеф в ГДБОП.
И какво имаме насреща - близо 3 месеца след заявката как ей сега ще бъде разкрито убийството на Нотариуса, няма каквато и да е индикация, че нещо подобно ще се случи.
Както и нищо не излезе от толкова шумно рекламираната временна парламентарна комисия, надуто кръстена "за проверка на факти и обстоятелства, свързана с дейността на групата около Мартин Божанов". Очевидно за радост на съдебната власт и на политиците от всякакъв калибър.
Този разстрел и още други две знакови убийства - това на Красимир Каменов-Къро в ЮАР и на Алексей Петров в подножието на Витоша, обаче странно белязаха и някак минават като червена нишка точно през най-бурното време на прехода - когато през няколко месеца има предсрочни избори, когато се правят сглобки и разглобки, когато пламват, припламват и гаснат различни политически проекти, когато бомби гърмят край бронирания автомобил на главния прокурор, когато абонати на закона "Магнитски" управляват държавата, когато се разлюбват близки до онзи ден и прокурорско-политически приятелства отиват на бунището, когато се сипят люти държавнически и политически закани.
При това става въпрос за лица, за които в един или друг момент, по един или друг начин е била лансирана версията, че са някакви сътрудници на МВР и службите - секретни, извънщатни, нещатни ...
И точно на този фон идват и въпросите кой точно има интерес от въпросните разстрели, кой се възползва от шума покрай тях и най-вече колко точно удобно е да не бъдат разкривани убийствата на известните и като Трактора, Къро и Нотариуса.
Отделно е притеснението как МВР и службите се скъсват от хвалби, че намалили престъпността, разкрили всички убийства - разбирай всички битови, при които често извършителите сами се предават, колко денонощно работели, как имали изчистени версии, как били много напреднали, ама заради оперативното майсторство и тайната на разследването нищо не можело да кажат, а накрая точно тези най-дръзки и брутални престъпления, които имат голям ефект в обществото си остават неразкрити.
Така беше и когато в края на миналата година МВР се биеше в гърдите и разправяше, че само убийството на Алексей Петров остава неразкрито.
Както е повече от очевидно, почти година след разстрела, той си остава все неразкрит. Алексей Петров, който през годините стана популярен като барета, създател на застрахователни дружества, секретен сътрудник на МВР, силна фигура в ДАНС, обект на няколко покушения, шеф на бизнес организации, подсъдим по мегаделото "Октопод", беше застрелян на 16 август м.г., докато се разхождаше по обичаен свой маршрут в полите на Витоша.
Оттогава насам откъм МВР и прокуратурата почти всекидневно се обяснява колко активно се работи по разкриването на убийството, че имало две основни версии - свързани с личния му живот и бизнеса, че нямало все още данни за авторство, че разследването не разполага нито с извършител, нито с поръчител, че имало огромен обем причини и условия, които биха могли да допринесат за разстрела и, че по всяка една версия се изяснявали всички факти и обстоятелства -все оператини и процесуални али-бали.