"Демографските пустини са територии с население под 10 души на квадратен километър и тяхното разрастване в България, поради демографската криза, в която се намира страната, буди особена тревога поради факта, че територията на тези демографки пустини нараства два пъти по-бързо, отколкото темповете на намаляване на българското население“.
Това каза доц. Николай Цеков, специалист по Регионална демография в Института за изследване на населението и човека при Българската академия на науките . Той представи своя презентация, свързана с мониторинга върху разширението на ядрата на депопулация в България за периода 2001-2021 г. , в рамките на пресконференцията "Превръща ли се България в демографска пустиня?".
По думите на доц. Цеков огромни територии в страната вече са изоставени, хората в тях измират постепенно. Той обясни, че основни причини за това са напредналото биологическо застаряване, липса на раждаемост в някои селища, като акцентира, че има райони, в които не е родено нито едно дете за последните 30 години.
В отговор на журналистически въпрос, доц. Николай Цеков отбеляза, че най-засегнатите от обезлюдяване райони са Западна и Северозападна България, района на Странджа-Сакар, Централния Балкан, градовете Габрово и Ловеч.
По думите му особено тревожен е фактът, че дори в определените като крайно перспективни земи за земеделско производство като област Добрич, например, се нареждат сред най-бързо разрастващите се области по брой и територия на обезлюдени кметства в тях.
“Хората не намират перспектива, за да останат, дори и да има млади; ентусиасти в биоземеделието, в планинския и селски туризъм’’, допълни Цеков.
“Ако тези темпове на нарастване на обезлюдяването в селските райони продължи, ще се окажем със свръхнаселение в някои центрове на България, без достатъчно детски градини, свръхзадръстени от коли градове, с огромни части, оставени на произвола на съдбата, обезлюдени, губещи постоянно население и ресурси, с обезценяване на икономическо-стопанските им активи, липса на интерес на инвеститори, които не могат да намерят работна ръка в тези краища“, акцентира специалистът по регионална демография.
Той обясни, че за справяне с проблема на нарастване на демографските пустини, първо трябва да се събере информация за всички кметства, които са в опасност от пълно обезлюдяване; данни за земеделските им фондове, които могат да се използват; за горските им ресурси; за атрактивността им по отношение на селския туризъм, и развитието на биоферми или минерални ресурси. По този начин ще бъде възможно да се постави някаква основа за икономическо съживяване на засегнатите региони.
“Необходимо е да се потърсят инвеститори и заселници, но преди това да се разработят в няколко района “моделни‘‘ селища с оглед да се привлекат хора, които да живеят там”, завърши доц. Цеков.
“Всичко опира до качеството на живот. Когато хората имат ниско качество на живот и такова, което е по-лошо в сравнение с качеството на живот в други по-близки райони, е естествено да търсят варианти за по-добър живот. Това ги кара да мигрират към по-добри населени места, с повече услуги в здравеопазването, образованието, и към райони с повече възможности за работа”, коментира пред журналисти доц. Черкезова, която е част от Департамент “Демография‘‘.
“В периода около пандемията от КОВИД-19 се наблюдаваше т. нар. “обратна миграция‘‘ – от градовете към селата, но това са едни краткосрочни вълни, за които нямаме информация да се превръщат в тенденции‘‘, отбеляза доц. Стоянка Черкезова.
Тя допълни, че наличието на повече възможности за работа; бърз и удобен транспорт; услуги, които позволяват по-добро отглеждане на деца, и ефективна поддръжка на здравословното състояние, може да привлече хората към възникналите демографски пустини. Тя акцентира, че наличието на териториални дисбаланси поражда и сериозни социални неравенства.