Ако се съди по предварителните заявки, кабинетът на малцинството на ГЕРБ-СДС не би трябвало да може да събере повече от 115 депутата в Народното събрание. Този кабинет трудно може да събере допълнителна подкрепа.
Това каза политологът и съосновател на Изследователски център "Тренд" Димитър Ганев пред "Фокус".
Той отбеляза, че връчването на папката с проектокабинета от кандидата за министър-председател Росен Желязков означава, че ГЕРБ-СДС смята, че разговори за евентуална подкрепа на кабинета няма да доведат до промяна в предварително заявените позиции на парламентарните групи.
"Струва ми се, че по-скоро това е ход, който демонстрира готовност за кабинет, капацитет с лица. Не смятам, че това е кабинет, който е направен с цел да доведе до някакъв компромис с определени политически сили и съответно да намери подкрепа. Ако имаше някаква надежда за подкрепа от третата политическа сила в лицето на ПП-ДБ, вероятно нямаше да има някои знакови фигури, за които ПП-ДБ отдавна са заявили своето отношение, като например министъра на вътрешните работи Калин Стоянов или министъра на правосъдието, за които има много ясни позиции“, коментира Ганев.
Той не изключи вероятността да се появи разцепление сред някои от групите, които са дали заявка, че няма да подкрепят кабинет на ГЕРБ-СДС, и част от депутатите им да обявят подкрепа.
Предложеният проектокабинет е строго политически, с ярки партийни фигури, посочи Димитър Ганев. "Като че ли не се търси подкрепа от другите парламентарни групи. Не съм сигурен дали ГЕРБ-СДС биха били съгласни да носят пълната отговорност за кабинет, който ще е на ръба на парламентарното мнозинство, с непрекъснато договаряне“, допълни той.
Според него, ако първият мандат не бъде реализиран, най-вероятно ще се върви към нови избори наесен.
По думите му България се намира в най-дълбоката и продължителна политическа криза от Освобождението насам. "Това са шест парламентарни избора и очакван седми в рамките на три години. Представете си дълбочината и магнитуда на тази криза“, подчерта политологът.
Димитър Ганев отбеляза, че средната избирателна активност в страната през последните две десетилетия е била около 3,5 милиона души. На последните избори са гласували около 1,3 милиона души по-малко. "Това е потенциал за реализация на електорална вълна от огромен порядък и потенциално преформатиране на партийната система. Тези непрекъснати избори и невъзможност на поредно Народно събрание да състави кабинет ще породи все по-силни гласове в посока на това, че парламентарният модел е изчерпан, че трябва да се върви към конституционни промени и че единственото спасение за страната минава през президентска или полупрезидентска форма на управление.
Това нямайте съмнение, че ще бъде подето от политически "предприемачи“, които ще го вземат като инструмент за електорална мобилизация. Мисля, че назрява и ще бъде реализирана в обозрим период от време голяма промяна в страната“, прогнозира политологът.