Ако се случи правителство с третия мандат, то ще бъде заподозряно като "заченато в грях“. Това каза в интервю за предаването "Нюзрум“ по Радио "Фокус“ политологът Страхил Делийски.
"Не, че нашата политически система няма да издържи още едно подозрение за грехопадение, но ще ѝ станат прекалено много. Все пак правителство с третия мандат не е невъзможно. Може да бъде разказано и "продадено“ на хората. Въпрос на политическо въображение и на политическа воля е, защото просто заявката: "Дайте ми, аз ще го направя“ не е достатъчна. Тя може да бъде достатъчна от гледна точка на самомнението, но не и за правене на кабинет. Виждаме, че дори опитен политик като Бойко Борисов за пореден път не успява, сякаш този път умишлено, забравяйки че представителната демокрация, особено в режим на пропорционална система, която предпоставя наличието на множество партии в Народното събрание, изисква освен да спечелиш гласовете на 1/8 или 1/10 от избирателите, но и да направиш правителство“, коментира той.
"Ако мислим политически за реалистичните варианти, те би следвало да са в порядъка на съставяне на мнозинство или някаква друга конфигурация в Народното събрание, която да води до произвеждане на изпълнителна власт и правителство. Ако политиците мислят в политическите категории и тези на представителната демокрация, реалистично би било да имаме редовен кабинет. Само че изглежда все по-нереалистично да имаме правителство, което означава, че политическите лидери не мислят в категориите, за които си говорим. А когато политическите лидери не мислят в категориите на представителната демокрация, то тогава имаме слабо политическо лидерство. А слабо политическо лидерство не може да произведе силен политически резултат“, коментира той.
"Смисълът на изборите не е няколко лидери да се обиждат и разни фенски групи да се мразят повече и повече. Смисълът на изборите е да произведат представителство, на базата на което след това да се състави правителство“, обясни Делийски и допълни: "Партиите влизат в режим на изтъняваща подкрепа, те трябва да изпълнят основната си функция, защото подкрепата ще изтънее още повече. Но виждаме, че лидерите играят друга игра, а не тази на политическата логика“.
Разцеплението в парламентарната група на ДПС при гласуването на кабинета "Желязков“ в пленарна зала, Страхил Делийски коментира така: "Явно е, че кризата на действащите политически партии в България няма как да подмине и ДПС. Явно е, че липсата на ясен ориентир кой управлява и кой е в опозиция тревожи различни кръгове, особено онези, които разчитат за бизнеса си на публични средства. Когато няма правителство, държавните капиталисти не знаят от кого да искат. Когато не знаят от кого да искат, спират да желаят и да дават на някого. Това веднага удря по способността на политическите партии да се развиват, защото за политиката трябват пари и цикълът се затваря. В същото време няма никакви опити от страна на политическите партии да потърсят легитимност отвъд подкрепата на своите големи спонсори, а именно в гражданите. Напротив, от избори на избори те все повече се затварят в агитките си. В резултат на всичко това нито имаме работещи партии, нито имаме кабинет, на път сме изобщо да загубим и крехкото останало разбиране, че все пак демокрацията е някаква смислена процедура и режим. Това е опасно“.
"Партия "Величие“ или системната алтернатива, защото като такава беше конструирана и припозната, е огледален образ на доминиращия елит и на системата. С други думи – колкото по-гротескна е официалната версия за политиката, колкото по-гротескно и абсурдно изглежда установеният политически елит, толкова по-гротескно и абсурдно изглежда и неговата алтернатива“, коментира политологът разпадането на парламентарната група на "Величие“.
Според него пред България има два пътя: "Единият е да кажем: "Представителната демокрация не работи, дайте да потърсим нещо по-стабилно“. Това е логика от типа: "Понеже Левски и ЦСКА не могат да играят футбол, дайте да забраним футбола в България“. Другия вариант е да кажем: "Футболът не е лоша игра, нека да видим дали ще могат да се научат да играят“. Ако навлезем на политическия терен това значи – оздравяване на политическите партии в най-спешен порядък, но и развитие на истинска демократична гражданска култура. Нещата са много, опасявам се, че те изглеждат прекалено трудни и времеемки и ние лесно можем да се откажем от този път и да се опитаме да влезем в някаква друга посока. В България кандидати за Цезар, Бонапарт, Фюрер или Дуче винаги ще се намерят, но преди да се откажем и да тръгнем в тази посока е добре да пробваме да научим играчите на парламентарната демокрация да играят добре“, завърши Страхил Делийски.