Интервю в предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус" със социолога Юрий Асланов
На една и съща страница ли се намират според вас партиите след изборите или всяка една от тях шета зад дувара си?
Ние преживяваме вече системна политическа криза. Нека да си припомним, че тя тръгна от криза на доверие към институциите, която през годините се развиваше много тревожно, но постепенно се трансформира в криза към политическата система и хората започнаха да се оглеждат за алтернативи, които малко или много, популистки или не, предлагаха послания за смяна на тази система. След това обаче, хората се убедиха, че това, което формира неприятното според тях, неприемливото поведение на институциите се дължи именно на партиите, заради което прехвърлиха негативизма си към политическите субекти. И от няколко години това се вижда. Вижда се, че партиите са трайно дистанцирани от избирателите. На практика те се свиват около така наречените си ядра, тоест, групи на твърди съмишленици, свои членове или активисти. И все по-малко се доближават до това, което хората очакват от тях.
Така е, отдавна конфликтът между отделните политици не е здравословен, а по-скоро отблъскващ хората. Това, което се случи в последните дни с тъжните опити за съставяне на правителство, напрежението в ДПС, може ли да бъде характеризирано с една личност или организация, според вас?
Случващото се в ДПС е частен случай на всичко онова, което става във всяка една партия, без изключение. Това, че на този етап не го забелязваме в недрата на една-две от партиите, не значи че те не са поразени от общия синдром. Защото и ГЕРБ и “Възраждане", ако те правят изключение от общото правило, поне засега, се вижда, че от избори на избори намаляват номиналната си подкрепа. Макар че заради спадащата избирателна активност, те относително и пропорционално продължават да се държат като въображаеми победители или успешни проекти, не значи, че не са в криза. Така че това, което се случва в ДПС, в БСП, донякъде във “Възраждане", в тази новата партия, която за броени дни изчезна от хоризонта.
"Величие".
“Величие", всичко това е общ синдром на системната политическа криза, която преживяваме, и за която говоря. Очевидно е, че търсенето на алтернатива изчерпва въображението на хората, защото вече няма тези гигантски взривове, макар и за малко, на които бяхме свидетели в миналото. Появата на НДСВ, след това на ГЕРБ, на АТАКА, на “Има такъв народ" и пр. и пр. Вече имат много ограничен мащаб и както виждаме, съвсем за кратко се появяват. Дори и това, за което се говори, че ако президентът се появи на партийния терен и застави позицията си и направи свой проект. И това ме кара да мисля, че и това няма да реши кризата или поне за малко ще я отложи. Затова казвам, като общество ние преживяваме много тежка, дълбока, системна криза. И посоката, в която се мислеше беше правилна, решенията грешни. Тоест, посоката беше да се промени конституцията, но решенията бяха крайно погрешни, защото те целяха да запазят статуквото, а не да го променят.
Г-н Асланов, през изминалите няколко дни станахме свидетели на едни неща в ДПС, на които не сме свикнали по принцип да ставаме свидетели, и медиите, и обществото, сякаш много от нещата бяха на показ. В последното си обръщение до медите Делян Пеевски каза, че няма конфликт Доган - Пеевски има тема Пеевски - дерибеите. Цитирам: “Дерибеите, които забогатяха на гърба на Доган, които тормозеха хората с това за нагоре, това за мен, мен ме пращаха и т.н. И хората ни, и самите дерибеи много добре знаят за какво говоря. Истинската тема обаче е новото начало, това изплаши дерибеите". Как разчитате думите му, г-н Асланов, и въобще кои са дерибеите, за които г-н Пеевски говори?
Ами не знам, ако Пеевски е новото начало и той символизира тази борба срещу дерибеите, на мен ми звучи, меко казано, доста странно и недостоверно. Нека да си представим, че тези неща, които той изговаря, са изговаряни много пъти по адрес на елита на ДПС. Но когато именно той го прави, някак си, не само мен, не кара никого да му вярват. Струва ми се, че донякъде се държи като изплашен човек от възможния отговор на Доган.
Защото поне с такова впечатление се оставя, че евентуално обръщане на Доган срещу него и едно по-рязко послание към избирателите на ДПС ще хване на по-здрава почва в тази партия, отколкото присъствието на самия Пеевски. И това много настойчиво говорене, в посока ние много се уважаваме взаимно, ние сме като баща и син, ние сме заедно, няма никакъв конфликт, по-скоро подклажда ръст на съмненията за това, че е вярно, отколкото за обратното. И наистина, евентуалният отговор на Доган може да хвърли светлина или развръзка върху тази драма в партията. Колкото до това, че го виждаме за първи път донякъде е така, вие сте права, че в такъв мащаб и в такава дълбочина в ДПС не се е проявявало подобно разцепление.
Но през годините имаше много подобни случки, които обаче завършваха по един и същи начин, защото в крайна сметка приключваха с личната намеса на Доган и нещата се връщаха на точката, в която бяха започнали преди конфликта. Няма да изреждам многото примери през годините, защото техните герои дефилират по медиите и говорят това, което са говорили винаги назад във времето. Но ние знаем, че в крайна сметка в ДПС, в резултат на подобни драми през годините, не се случи нищо фатално, за разлика от други формации, които се цепиха, разцепваха, отлюспваха, разделяха, рояха и пр. Това в ДПС не се случи никога. Дали сега ще се случи за първи път, това наистина е интересен въпрос. Аз лично засега не вярвам, че ще се случи, но все пак събитията могат и да ме опровергаят. Но така или иначе, случващото се в ДПС не е безобидно и не е какво да е. Защото наистина тази партия има свое особено място, специфична роля в поддържането на етническия мир.
Вие казахте, че официалната позиция, която очакваме от Ахмед Доган, или ще хвърли светлина, или ще бъде развръзка, но по-скоро светлина, според вас, тоест няма да има развръзка и ще бъдат туширани нещата, както досега е било?
Възможно е, по-скоро това е вероятният сценарий, но е възможно да се случи и друго и развръзката да бъде като един от двамата бъде пожертван. Един от двамата носители, знамена на този конфликт вътрешнопартиен, да пристане в жертва на обстоятелствата. Ако това се случи, по-скоро вярвам, че жертвата ще бъде Пеевски, а не Доган, както по-често в последните дни се твърди.
Шансовете за втория мандат, какви остават според вас, след тези сътресения, които има в ДПС?
Аз мисля, че президентът не е глупав и той следи процесите в ДПС и ще очаква много ясен сигнал за посоката на решаването, за туширането на вътрешно-партийното напрежение в тази партия преди да връчи втория проучвателен мандат. Защото все още за първия и за втория президентът няма срок, в който Конституцията го задължава да го връчи. Не е както при третия мандат - 7 дни. При третия мандат пък няма срок за връщането му, но това е друга тема. Така че мисля, че президентът няма да бърза, докато не се проясни ситуацията в тази партия. Той е наясно, че каквито и решения на този етап да се взимат в парламентарната група, те ще бъдат решения диктувани от едната страна в конфликта. Докато другата страна не си е казала думата, мисля, че президентът няма да бърза да връчи мандат.