КНСБ ще отправи искания в три области - енергетиката, индустрията и бюджетните системи, каза президентът на КНСБ Пламен Димитров в Националния пресклуб на БТА в Стара Загора, предаде NOVA. Според него в тези области трябват спешни решения, тъй като темите са изключително важни и не могат да чакат формиране на правителство.
По думите на Димитров години наред в старозагорския регион се наблюдават безхаберия, обещания, които не водят до резултати, и лъжи на абсолютно всички политически партии, без изключение. Това доведе до загуба на работни места, особено в някои предприятия, заяви лидерът на КНСБ.
„Срещите, които имахме с ръководствата на ТЕЦ „Марица изток 2”, „Брикел”, „Мини Марица Изток”, показаха тревожност и невъзможност да се осигури нормално функциониране с оглед честата смяна на властите. Положението е критично, без да преувеличавам. Да, за два месеца бяха взети заплати, БЕХ има нагласа да даде средства за заплати за оставащите няколко месеца”, допълни Димитров. Той коментира, че 250-те милиона, за които бе взето решение от предишното Народно събрание да се отпуснат тази година на мините за рекултивация на терените, не са осигурени.
До 15 юли тече срок, в който да се отговори на изпратени от ЕК 24 уточняващи въпроса, с които да се обоснове от България отпускането на средствата. Аргументът за тях е, че държавата десетилетие е потискала цената на въглищата и с това е попречила на мините да формират фонд, с който да финансират рекултивационни дейности. Предвидените за период от 4 г. по 250 млн. лв. на година ще компенсират това, допълни Димитров. Поисканата от ЕК нотификация пък трябва да е за средствата за четирите години, за да не се прави едно и също всяка година и да могат да залегнат в разходната част на бюджета, посочи лидерът на КНСБ.
Най-спешното, което искаме, е час по-скоро да видим гарантирани тези 250 млн. лв. в бюджета на държавата. Всички знаем, че ги няма. Трябва да се гарантира функционирането на мините, да не се заплашват работните места, заяви Димитров. По думите му това значи финансирането да е ориентирано целево. Лидерът на КНСБ заяви, че главният въпрос е свързан с преразглеждането на Зелената сделка. „Вероятно това ще се случи, като отделните държави членки лобират за различни неща. Някои настояват да се изключи авиационният транспорт от обхвата на сделката, други лобират за земеделския сектор, а представата в България, че „декалибрирането” ще обхване и енергетиката, не е правилна.
Колко доволни са българите от заплатите си
„По думите на президента на КНСБ този дебат час по-скоро трябва да се води с експертите, да се сложи на масата като национална цел. Всичко останало са политически лъжи. В Зелената сделка бяха инвестирани милиарди евро от големи корпорации и компании, които те ще искат непременно да си върнат. Затова не смятам, че Зелената сделка ще бъде отменена. Тя обаче може да бъде променена. И там трябва да бъдат посочени исканията, които конкретно могат да удължат работата на въглищните централи”, коментира той.