България има шанс да получи и сектор "Енергетика" в новата ЕК, стига да предложи две адекватни кандидатури (на мъж и на жена) до 30 август. "Имаме страхотни специалисти". До този момент само Чехия е заявила интерес към този пост, а негласно споразумение в ЕС го оставя в ръцете на държава от Източна Европа в последните две комисии. Това каза пред "Денят започва" по БНТ Асен Христов, член на Надзорния съвет на ЕРМ "Запад", част от "Еврохолд".
Той посочи, че без обяснение от Министерството на енергетиката задържат договор, който да одобри поставянето на общо 450 хил. "умни" електромера в мрежата на ЕРМ "Запад". Стойността на проекта е 39 млн. евро и половината от електромерите вече са на разположение на дружеството. За да бъде осчетоводен проектът и усвоени парите обаче, 200 хил. електромера трябва да бъдат монтирани до края на годината.
Ако това не стане, парите ще бъдат изгубени, каза Христов и допълни, че в подобно положение са и другите електроразпределителни дружества.
Електромерите в крайна сметка ще бъдат монтирани, но за сметка на дружеството, тоест измествайки друга инвестиция от одобрената от КЕВР програма на дружеството, уточни още Христов. Той допълни, че няма обяснение от енергийното министерство защо се бави подписването на договора, но и каза, че получава запитвания от консултантски компании за съдействие при реализацията на проекта, които отхвърля.
"Нямаме нужда от консултантски услуги", категоричен беше Христов.
За риск от загуба на безвъзмездни средства от Плана за възстановяване и в областта на енергетиката, предупреди Асен Христов. Става дума за вече одобрени проекти на стойност 100 млн. евро за всички електроразпределителни дружества.
Инвестиционните разходи на разпределителните дружества влизат в цената на тока чрез нормата на възвръщаемост. Годишно ЕРМ "Запад" инвестира между 120 млн. и 130 млн. лева за развитие на мрежата. Ако трябва да монтира електромерите за собствена сметка, то това или ще се отрази върху цената на тока, или ще измести друга инвестиция в плана за годината и в крайна сметка ще се отрази върху качеството на услугите.
Според Асен Христов одобрената през юли помощ за бизнеса заради високите цени на тока ще бъде спряна от Европейската комисия заради правилата за държавната помощ. Действително ЕК одобряваше подобни програми, свързани с енергийната криза, през миналите две години, но Брюксел вече промени правилата, защото ситуацията на енергийния пазар се нормализира.
Христов каза, че очаква решение на ЕК около ноември, когато се ситуира новата комисия и се разгледа казусът. В същото време бизнесът, успокоен от помощта, е спрял проекти за енергийна ефективност и търсене на дългосрочни договори, с които да намали енергийните разходи.
Парламентът постави таван на цената на електроенергията от 180 лева за мегаватчас. По данни на Христов през юли средната цена на енергийната борса е била 264 лева за мегаватчас, а от началото на август досега - 217 лева.