"Всички сме свидетели, че онова, което се случи като изменение в Конституцията по отношение на правомощията на президента относно служебния кабинет създава предпоставки за конституционна криза и за нагнетяване на политическо напрежение. Българските институции все пак се оказаха на ниво и отговорни да преодолеят ситуацията. След като част от участващите в "домовата книга" отказаха евентуално да бъдат посочени за служебен министър-председател, президентът се оказа в ситуация, където трябваше да посочи такъв измежду двама-трима души",.
Това заяви преподавателят по наказателно право в СУ и бивш вицепремиер проф. Пламен Панайотов в "Денят ON AIR".
По думите му никой човек не може да бъде принуден да заеме пост, който не иска.
"Първоначално ни се обясняваше, че хората в този кратък списък нямат право да откажат. Това беше първият абсурд, защото е очевидно, че не може да се заема какъвто и да е пост, въпреки съгласието на човека. Самите вносители на Закона за изменения и допълнения в Конституцията казаха, че президентът няма право преди да издаде указа да откаже да го издаде, след като е направил консултации с всички политически сили. Такива варианти поначало се изключват в една нормална правова държава. Никой не може насила да бъде накаран да заеме определен пост, още повече на мин.-председател", допълни проф. Панайотов пред Bulgaria ON AIR.
Според него би трябвало парламентът да може да заседава във всеки един момент.
"В Конституцията изрично е записано, че за да има решение, следва то да е подкрепено от повече от половината от всички членове на Конституционния съд. Факт е, че поначало народните представители има смисъл да са в неплатен отпуск, но фактът, че винаги може да бъде свикано заседание на парламента не отменя възможността парламентът да бъде свикан на заседание и да вземе решение", коментира юристът.
Проф. Панайотов споделя своите виждания за това как трябва да изглежда една успешна съдебна реформа.
"Пътят за една същинска съдебна реформа се състои в това да се каже на обществото "имаме такива и такива празноти в наказателното, административното и гражданското правораздаване". Втората стъпка е да ги преодолеем. Третата стъпка е, когато вече сме ги преодолели на законово равнище, да кажем "тези закони предполагат и допълнителни изисквания към магистратите, които ще се ангажират в тяхното прилагане, поради което се налагат и кадрови промени". Това е пътят за същинска съдебна реформа", поясни преподавателят.