Ситуацията на фронта е динамична, военните действия се разширяват. Очертават се три сценария за войната в Украйна, като първият е Украйна да продължи офанзивата си в Курска област. Това би се случило, ако САЩ доставят ракети с далечен обсег на действие JSSM, с периметър на действие 450-500 км. Този сценарий ще зависи от оръжията, които Украйна ще получи и дали ще ѝ бъде позволено да ги използва с пълния им потенциал.
Това каза за "Фокус" международният анализатор доц. Искрен Иванов.
Според доц. Искрен Иванов, ако Западът разреши на Киев да използва ракети с голям обсег по руски цели, това ще означава, че НАТО влиза във война с Русия. “От дълго време има такива изказвания от страна на Русия, и зависи от това какво ще е естеството на тези удари. Разстоянието от периметъра в който в се намират украинските войски до Москва е точно около 500 км, затова и беше насрочена ключова среща между американците и англичаните. Байдън е привърженик да се даде възможност на Украйна да използва оръжията си, докато англичаните все още се колебаят, а Европа пък е изобщо против такъв сценарий", отбеляза доц. Иванов.
Той не счита, че Западът е монолитен в отношението си към Украйна, а че в него виждаме две фракции. “Едната е европейската фракция около която гравитира Германия, Франция, по-големите европейски държави и по-малки държави, близки икономически до Китай, които са против Украйна да нанася удари дълбоко в Русия. Те считат, че войната на Русия срещу Украйна може да бъде разрешена чрез диалог. Другият полюс са САЩ, Британия, Дания, които считат, че не трябва да има диалог с Русия и в даден момент Украйна трябва да победа в тази война. Самите украинци по различен начин виждат победата на фронта - едни я виждат като възстановяване на окупираните територии, други я виждат като отвоюване на още територии. За монолитност, единност в Западния лагер трудно можем да говорим", подчерта доц. Искрен Иванов
"Има основания да разглеждаме нещата в посока използване на тактическо ядрено оръжие в този конфликт, ако Западът продължи да увеличи военното си участие във войната. Фактът, че такива изказвания идват от най-високо ниво във Вашингтон, конкретно от директора на ЦРУ Уилям Бърнс. Опасността за това е по-малка от 2022 г., когато Русия е била на прага да използва тактическо ядрено оръжие, но е значително по-голяма от миналата година, когато Русия успя значително да засили предимството си на фронта. При положение, че съюзниците от НАТО не изключват тази опция, би било крайно непрагматично и ние да си затваряме очите за нея", обясни доц. Искрен Иванов.
“За Украинската армия двете основни предизвикателства са, че няма консенсус на Запад дали Украйна да използва своите оръжия в пълния им капацитет. Втори проблем стои относно идващата зима, ако Русия се върне към тактиката на руската зима, възможно е да се реализира един неблагоприятен за Украйна сценарий, а именно контраофанзива в Курска област, отвоюване на Курска област, напредък в окупираните територии. Критичен период за това ще бъде зимата. А що се отнася до Русия, големият проблем там е, че в момента страната се намира в условия на демографски срив, не знаем какви са новите политики на Путин за набиране на армия.
Днес излезе новина, че той я увеличава с още 180 000 човека, дали става въпрос за редови военнослужещи и т.н. И вторият въпрос е отношенията между Русия и Китай. Китай повтори, че червена линия в тези отношения ще бъде употребата на тактическо ядрено оръжие. С тази ядрена реторика в един момент Русия може да се самоизолира и неин съюзник да остане Северна Корея, за която Китай също има отрицателно отношение по линия на нейната ядрена програма, която както видяхме наскоро хич не е малка" каза доц. Искрен Иванов.
По думите на международния анализатор геополитическата карта на Европа рязко се промени, поради действията на Русия в Украйна. "Остава да стои с пълна тежест фактът, че траен мир и трайно споразумение за статуквото в Източна Европа ще има едва когато Вашингтон и Москва постигнат съгласие за това как да изглежда той. Втори сценарий е Русия да не си изиграе картите както трябва, да се довери прекалено много на ядрения си арсенал и нещата да приключат както в XIX век при Кримската война. Когато Англия и Франция застават на страната на Турция и Русия губи тази война. Много зависи от действията на Русия, в един момент основавайки се единствено и само на тази ядрена реторика да загуби малкото приятели, които има към този етап", заключи доц. Искрен Иванов.