Все повече българи се чувстват отвратени, омерзени, демотивирани. Напоследък имаме все по-ниска избирателна активност, участват твърдите ядра, голяма част от средностатистическите българи се чувстват отвратени и няма да гласуват. Към кого остава да се обърнат партиите? Към крайно маргинализираните и сеирджиите. Опасният феномен е този политиците да не се обръщат към хора, които да представляват техни интереси, а към хора, които гласуват напук. Това заяви социологът Боряна Димитрова от „Алфа Рисърч” в предаването „Лице в лице” по БТВ.
Това ще доведе до прескачане на изборната бариера на някакви екзотични образувания или радикални парти. Колкото си по-екзотичен и по-арогантно се държиш, толкова повече привличаш този вот не на хората, които търсят политическо представители, а на тези, които търсят чрез вота си да накажат, предупреди тя.
Според политолога Христо Панчугов голяма част от хората, които отпадат от процеса на гласуване поради разочарование, искат план за изход от тази ситуация. Избирателите искат човек, който е склонен да поеме отговорността да извади политическата система и държавата от тази безизходица. Към този момент не се очертава такъв политики, а виждаме хора, които не могат да надскочат себе си, не знаят какво да направят и се държат, както им идва отвътре. Те не смятат, че ще има последици. Категорично са се отказали да говорят на другите и да търсят изход от ситуацията.
Обществото е силно разделено, задача на политиците е да очертаят общите политики и допирни точки, които да обединят българските граждани и по които един ден, ако започнат да правят коалиция, ще могат да търсят. Хората виждат разликите, дистанцията, задача на политиците е да очертаят къде са общите каузи, подчерта Димитрова.
По думите ѝ политиците ни са неподготвени и това си личи, а е важно накъде ще ни поведат.
Фокусът на тези избори стана битката вътре в ДПС, уточни Панчугов.
Според Димитрова е възможно много неща да се променят в хода на кампанията. Към момента нямаме никакво основание да кажем, че някоя от партиите ще увеличи значимо своя електорат. Другото е, че отново регистрираме ниска избирателна активност, около 31 на сто. На въпрос ще се състави ли правителство, около 55% от хората не вярват това да се случи, тоест те са демотивирани да гласуват. За мен е ключов въпросът могат ли партиите да убедят избирателите, че ще постигнат едно стабилно управление, разкри тя.
Ние гледаме три компонента, на базата на които правим анализите си - участието в изборите, представителството и поемането на отговорност. Те са в тежък дефицит в последните години. В момента имаме нов проблем – за представителността или този, който носи отговорността. На този фон няма как да очакваме българските граждани да припознаят мантрата: „Ако не гласуваш – няма защо да мрънкаш” или „По-добре да гласуваш, иначе ще откраднат изборите”? Абдикацията на политиците е очевидна. Тоест, те не се чувстват представени, защитени и не виждат перспектива. В такъв момент започват да владеят обикновените емоции – страх, гняв и др., обясни Панчугов.