Данните сочат, че децата у нас, които живеят в риск от бедност или социално изключване са 380 хиляди. Това на практика означава, че едно от всеки три деца няма необходимия стандарт на живот. Въпреки че това е по-малко в сравнение с преди 10 години, страната ни заема една от челните позиции в Европа.
Едно дете е в риск от бедност или социално изключване, когато домакинството в което живее, страда от тежки материални или социални лишения. Тези лишения могат да бъдат свързани както със самото дете, така и с домакинството, от което то е част. Обикновено става въпрос за липса на ресурси, която води до поне 7 от общо 13 категории лишения. Като например невъзможност на домакинството да плаща наем или сметки, да поддържа дома си достатъчно топъл, да се изправи пред неочаквани разходи или пък да си позволи почивка извън дома. Невъзможност да се консумира месо или риба веднъж на два дни, износените дрехи да се заменят с нови, наличие на джобни пари, интернет връзка и редовни развлекателни дейности. Базирайки се на тези и още няколко показателя, от европейската статистика изчисляват, че през миналата година едно от всеки три български деца e живяло в риск от бедност или социално изключване. Дялът на тези деца не се променя съществено през последните 1-2 години, но това важи за цяла Европа. Ако се върнем обаче още по-назад ще видим, че страната ни бележи плавен, макар и доста лек спад по отношение на децата в риск от бедност или социално изключване.
Но по-добре или по-зле живеят децата в останалата част от континента? Сравнявайки страните от общността от Евростат изчисляват, че близо 20 милиона деца до 18-годишна възраст живеят в риск, което на практика е всяко четвърто дете. Най-голям е дялът им в Румъния – забележете, почти 40%. Следва Испания с над 2 милиона и 700 хиляди деца в риск. В тази незавидна класация България заема трета позиция, макар и броят им у нас да е 380 хиляди. Списъка с водещите пет държави членки допълват Гърция и Италия. Най-добре поне по този показател, живеят децата в Словения, където едва 11% от тях рискуват бедност или социално изключване. През миналата година най-рязко се е покачил броят на децата в риск в Унгария, а въпреки първата си позиция, в Румъния те дори са намалели.
Какво обаче е съдбата им, след като навършат 18? Превръщат ли се децата в риск във възрастни в риск? Да, но само част от тях, тъй като средният процент на възрастните европейци в риск е по-нисък от този на децата. Като брой, това са близо 75 милиона европейци. България не прави изключение от тази тенденция. Възрастните в риск у нас са с 4% по-малко от децата в риск. Като общ брой – малко над милион и половина души. В тази класация за съжаление, се изкачваме с още една позиция нагоре и заемаме второто място. Първото отново е за Румъния. След нас са Латвия, Естония отново Гърция, с която попълваме списъка на първите пет. Най-нисък е дялът на възрастните в риск в Чехия – 11%. Въпреки че не попада в челната петица, най-сериозно е увеличението на хората в риск от бедност в Испания.
Докато в Европа 62% от децата в риск са на родители, които имат само основно или по-ниска степен на образование, българските деца в риск оказва се, са отглеждани предимно от родители с ниска степен на образование или пък без такова. С дял от близо 83% България заема първо място сред страните от общността. Следва ни Румъния, а най-малък този дял е в Португалия и Полша.
В Европа – 11% от родителите са висшисти, у нас обаче, процентът е един от най-ниските – под 8. Това ни нарежда на 19 позиция и означава, че в България рядко се случва родители с висше образование да поставят децата си в риск от бедност. Погледнете само каква разлика има между нас и първите – Испания, където много по-голяма част от родителите висшисти не могат да осигурят на децата си необходимия жизнен стандарт. Най-малко деца в риск, чиито родители са с висше образование има в Словения и Чехия.