ТЕЦ „Варна“ работи усилено и отговорно, за да бъде удължен животът на електрическата централа във Варна, съобщиха от ръководството.
Проведен бе търг по Закона за обществените поръчки за избор на изпълнител за екологизацията на ТЕЦ „Варна“, която ще удължи живота на централата до 2030 г., намалявайки до минимум отделяните от нея вредни емисии в атмосферата. От ТЕЦ-а са в процес на технически преговори с кандидат - изпълнителя на обществената поръчка. Направени са всички разчети и анализи и е осигурено необходимото финансиране. В момента се водят преговори за намиране на подходяща регулаторна рамка, която да позволи на ЧЕЗ да реализира инвестицията.
"Като загрижен инвеститор и работодател на над триста служители ние многократно сме информирали Министерство на икономиката и енергетиката, ДКЕВР, ЕСО, НЕК и всички заинтересовани участници, включително и профсъюзите, за състоянието и перспективите пред ТЕЦ „Варна“', съобщават от ръководството.
През годините са разглеждали различни варианти за удължаване на живота на централата, включително изграждане на нова мощност, но те не бяха осъществени заради несигурната регулаторна среда.
ЧЕЗ придоби централата през 2006 г. с намерение да я развива дългосрочно. Още при закупуването бяха вложени близо 100 млн. евро в увеличение на капитала с 16%. През последните години, обаче, компанията среща редица трудности. Цената на електроенергията на регулирания пазар не покрива производствените разходи, което принуди централата да минимизира натоварването.
ТЕЦ „Варна“ също така не получи възможност да продава и изнася електроенергия на либерализирания пазар, което би й помогнало частично да компенсира загубите си на регулирания пазар. Централата има най-ниската цена за разполагаемост, която бе определена без да се отчитат реалните й разходи.
През последната година липсва сигурност и за квотите за студен резерв след като бяха променени правилата за тях, съобщават от ръководството. Всичко това води до загуби за дружеството и ограничава възможностите му за развитие. ТЕЦ „Варна“ приключи финансовата 2013-та година със загуба в размер на 67,6 млн. лева.
В условията на икономическа криза потреблението на електроенергия традиционно се понижава. В същото време се увеличи производството от ВЕИ. Необходимостта от електроенергия от конвенционални източници като ТЕЦ „Варна“ съществено намаля.
Това е и основната причина за решението старите блокове в ТЕЦ „Варна“ (блокове 1,2,3) да бъдат приведени в дерогация и да имат право да произвеждат не повече от 700 часа годишно с перспективна за по-нататъшното им затваряне. Пониженото производство и извеждането на част от производствените мощности е довело и до необходимост от оптимизиране на броя на работниците.
Намирането на варианти за стабилизиране на ТЕЦ „Варна“ и удължаване на живота й допълнително се затруднява от неизпълнението на договорните отношения с контрагенти, съобщават от централата.
„Националната електрическа компания“ (НЕК) системно просрочва задълженията си към централата. На практика, от 2010 г. насам всеки месец има забавяне на плащанията към ТЕЦ „Варна“, като към 26.03.2014 г. просрочията възлизат на 27,3 млн. лева, а заедно с лихвите сумата достига 35,4 млн. лева. За да изпълнява своята дейност и да осигурява заплати на своите служители, ТЕЦ „Варна“ ЕАД е принуждавана да прибягва до банкови кредити, които допълнително утежняват и без това трудното финансово положение на централата, съобщават още от ТЕЦ "Варна".
"Всичко това ни задължава да търсим възможности за оптимизиране на разходите, като отчитаме интересите на обществото, потребителите и сигурността на националната електроенергийна система. Оптимизацията засяга както персонала, така и доставките на въглища. Тиражираните напоследък твърдения в общественото пространство са некоректни. ТЕЦ „Варна“ е проектирана да работи на специфични антрацитни въглища. Те притежават определени характеристики – ниско съдържание на летливи вещества на суха пепелна маса, високи температури на шлакоотделяне, и други параметри, които са с определящо значение за нормалното и безопасно протичане на технологичния процес", обясняват от централата.
Тези изисквания са формулирани и в издаденото през 2005 г. от Министерството на околната среда и водите Комплексно разрешително на централата и последвалите му актуалзации във връзка с ограничението на емисиите азотни окиси. Такива въглища не се търгуват на северно-европейската борса ARA (Амстердам, Ротердам, Антверпен) и затова сравняването с борсовите цени в Северна Европа е некоректно, особено ако не се отчита, че наличните въглища в ТЕЦ-а са закупувани през различни години, съобщават от ТЕЦ "Варна".
В стремежа си да не допуснат спекулации, на последния търг за доставка на въглища, който бе проведен през 2012 г. е присъствал и представител на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). На практика вече повече от година ТЕЦ „Варна“ не купува никакви въглища, тъй като има достатъчно запаси, купени на цени от 2012 г., които обаче са по-високи от настоящите. Цената на въглищата не влиза изцяло в цената на електроенергията, а въпреки високите цени на суровината на централата, регулаторът отново намали в края на миналата година цената на произвежданата от нея електроенергия с 22%.
"ТЕЦ „Варна“ винаги е била коректен работодател. Заедно с нашите работници ние имаме общи цели и работим в една посока. Като отговорен инвеститор се стремим да намерим най-добрия вариант за бъдещето на централата, за да може тя да продължи да работи в полза на българската енергетика и икономика. Вярваме, че удължаването на живота на ТЕЦ „Варна“ ЕАД ще допринесе за опазването на околната среда и ще даде сериозен принос за устойчивото развитие на икономиката на България", съобщават от ръководството.