На 28 октомври 1944 г. в Москва се подписва примирие между България, от една страна, и СССР, Великобритания и САЩ.
Това пише Военно-историческия музей.
Създават се условия за включване на българската армия в заключителния етап на Втората световна война в съюз с държавите от Антихитлеристката коалиция.
Съставеното на 2 септември 1944 г. правителство начело с Константин Муравиев решава да скъса с Германия и обявява „пълен и безупречен неутралитет“.
Съюзниците не са впечатлени от този акт, дори го възприемат като ход в полза на Хитлер. На 6 септември правителството променя позицията си и обявява война на Германия. И на 8 септември българските войски в Гърция, Македония и Сърбия влизат в сражения с германски части в районите на Серес, Ксанти, Прилеп, Връшка чука, Кула...
Върху правителството на Отечествения фронт, дошло на власт на 9 септември 1944 г., тегнат сериозни външнополитически проблеми: изолация на страната, враждебност откъм съседите ѝ, реална опасност от поредна национална катастрофа.
При това в онзи момент България се оказва в безпрецедентна международна ситуация - обявила е война на Германия, но със силите от антихитлеристката коалиция не е подписала дори примирие. Тя фактически е във война с почти целия свят.
Единственият ѝ начин да позаличи тежкото наследство от съюза с Хитлер е да участва в разгрома на Третия райх. Само така тя може да се надява на по-благоприятно третиране от победителите във войната.
Часове след като е поел властта, министър-председателят на ОФ Кимон Георгиев заявява, че България „ще приобщи всички сили и средства към усилията на Съветския съюз и неговите велики съюзници за изгонването на германците от Балканите“.
Съюзниците реагират разнопосочно. СССР приема българското решение и настоява за незабавно включване на българската армия във войната. Съображенията му са и политически, и военни. Германска армия от почти 400 хиляди души се намира на гръцка територия. Нейното безпрепятствено оттегляне би засилило хитлеристките позиции в северната част на полуострова и в Унгария.
Съветското становище се подкрепя и от САЩ. Обаче Лондон реагира остро „против“ предоставянето на България на статут на съвоюваща съюзническа държава, но признат без особени проблеми на... Италия. Причините са както в утвърдената антибългарска нагласа на повечето британски управляващи, така и в очертаващото се следвоенно положение.
Неофициално Сталин и Чърчил са се договорили Гърция да остане в английската сфера на влияние, а България в съветската. А гръцките политически среди остро отхвърлят включването на българската армия в съюзническите сили. Резервирано е и ръководството на партизанската Югославска народоосвободителна войска (ЮНОВ). Тази позиция идва не толкова от съпротивата, водена до септември 1944-та срещу българските войски, колкото от сръбската амбиция да бъдат задържани заграбените след Първата световна война български територии. Дори не други, а сръбските... комунисти полагат през 1943 г. началото на бруталното изкореняване на българското национално съзнание във Вардарска Македония и натрапват македонизма.
Гръцките и югославските политически фактори не крият и амбициите си да откъснат нови територии от България. Югославия посяга към Пиринския край, а Гърция иска да завладее Родопите.
В резултат от съветския натиск Лондон дава съгласие българската армия да се включи във военни действия на чужда територия, обаче само с разрешение на съответните държави. Но правителството на ОФ не получава пряк контакт с щаба на югославския партизански ръководител Йосип Броз Тито; тогава на 21 септември то се обръща към Москва.
Сталин е категоричен: военната и политическата обстановка налагат включването на българската армия във войната. Тази позиция той съобщава на Тито, който е на посещение в Москва.
Резултатът от натиска на Сталин е формално скрепен с договора, подписан на 5 октомври 1944 г. в Крайова от Тито и от българската правителствена делегация. Българската армия ще води военни действия на югославска територия, но само в определени райони.Така политическите пречки са преодолени.
След избухването на войната на 1 септември 1939 г. започва мобилизационно и стратегическо развръщане на Българската армия и насищане с модерно въоръжение и техника.
За първи път въоръжените сили се разделят по видове – Земни, Въздушни и Морски.
България запазва неутралитет до 1 март 1941 г., когато подписва Тристранния пакт с Германия, Италия и Япония и се включва във Втората световна война. Извършват се организационни и структурни промени във всички видове и родове войски. В сухопътните войски се създават нови оперативни обединения – 5-а отделна армия и два корпуса. Във въздушните войски се организират летателни, летищни, парашутни войски и противовъздушна отбрана. В морските войски се включват Дунавска флотилия, Черноморски и Беломорски флот.
В хода на войната, с посредничеството на Германия и СССР, на 7 септември 1940 г. България и Румъния подписват спогодба в Крайова за възвръщане на Южна Добруджа. Възстановяват се историческите права на България върху изконна земя, несправедливо отнета по силата на Букурещкия договор от 1913 г. и Ньойския договор от 1919 г. Добруджанското население посреща със сълзи на очи и „ура“ войските на 3-та армия с командващ генерал-лейтенант Георги Попов.
5-а и 2-ра българска армия, през април 1941 г. извършват поетапно заемане на Македония и Беломорска Тракия.
Българското население в тези земи приема този акт за свое национално освобождение, като крачка към обединението на българската нация. Загубите на Германия на Източния фронт и опасността от евентуален англо-американски десант по Егейското крайбрежие налагат формирането на два корпуса. През януари 1942 г. Първи български корпус заема части от Югоизточна Сърбия с щаб в гр. Ниш, а през ноември 1943 г. три пехотни дивизии са обединени във Втори български корпус с щаб в гр. Драма. Задачите на корпусите са охранителни, отбранителни и маневрени. Двата корпуса се разформироват през септември 1944 г.
На 12 декември 1941 г. България обявява война на САЩ и Великобритания. „Символичната война“ скоро се превръща в реалност с трагични последици.
В края на 1943 г. и началото на 1944 г. бомбардировките над страната ни стават интензивни и с тежки поражения. Бомбардирани са 168 населени места, разрушени са над 12 000 сгради, жертвите са 1 828 убити и 2 372 ранени. Летците, които защитават българското небе, проявяват храброст и се покриват със слава. Имената на Димитър Списаревски, Неделчо Бончев, Асен Ковачев, Петър Бочев, Стоян Стоянов и много други остават в историята на българската военна авиация като символ на героизъм и саможертва.
През септември – ноември 1944 г. се извършва мобилизация, съсредоточаване и стратегическо развръщане на българската армия, включена в състава на съветския Трети украински фронт. Предвижда се настъпление на запад, прекъсване на пътищата и разгромяване на отстъпващата германска армейска група „Егея“. Главнокомандващ българската армия е генерал-лейтенант Иван Маринов. Проведени са четири настъпателни операции: Нишката и Косовската – от 2-ра армия с командващ генерал-лейтенант Кирил Станчев, Страцин – Кумановската – от 1-ва армия с командващ генерал-лейтенант Владимир Стойчев и Брегалнишко – Струмишката – от 4-та армия, с командващ генерал-майор Асен Сираков. При Ниш, Страцин и Стражин, при Щип и Велес българският войник показва масов героизъм. Имената на хиляди бойци и командири остават в славната летопис на военната ни история.
През периода декември 1944 г. – юни 1945 г. България участва в заключителния етап на Втората световна война с формираната Първа българска армия, в състав от 130 000 души, с командващ генерал-лейтенант Владимир Стойчев. През януари 1945 г. българските войски извършват 250 км преход с двойно преминаване на р. Дунав и заемат за отбрана полоса по левия бряг на р. Драва. Проведени са Сремската, Дравската, Мурската и Чаковецката операции. От основните сили на армията са формирани 3-ти и 4-ти корпуси с командири генерал-майор Тодор Тошев и генерал-лейтенант Стоян Трендафилов.
Активните отбранителни действия на българските войски при селата Дравасоболч, Дравачехи и Драваполконя са отразени в най-авторитетните вестници в Европа и в света. Първа българска армия завършва бойния си път в подножието на австрийските Алпи и на 17 юни 1945 г. се завръща в родината с победно развети знамена.
Загубите на Българската армия във Втората световна война възлизат на 40 450 души. От тях убитите са 8 337, ранените – 22 958, а безследно изчезналите – 9 155.