Не се предвижда увеличение на данъци и осигурителни вноски в бюджета за догодина.
Планирани са мерки, които се очаква да донесат около 9 млрд. лева повече в хазната, заяви финансовият министър Людмила Петкова, цитирана от БНТ.
Предлага се още да се облагат свръхпечалбите на банките, да се вдигне акцизът за цигари и алкохол и да се върнат ДДС ставките за ресторанти и фитнеси.
Една от новите мерки на Финансовото министерство е амнистия за неплатени задължения към хазната. Голямата цел на бюджета е постигане на 3% дефицит.
За да се балансира бюджетът за 2025 година Финансовото министерство е заложило основно върху приходни мерки, сред които облагане свръхпечалбата на банките, вдигане на акциза за цигари и алкохол, връщане на ДДС за ресторанти и фитнеси.
От всички мерки най-много средства се очаква да постъпят по две от тях - близо 4,7 млрд. от въвеждане на амнистия за неплатени задължения към хазната и за деклариране на необявени досега доходи.
Само от доброволно внасяне на данъци и задължителни осигурителни вноски във фиска могат да постъпят 3,9 млрд.
"Не е амнистия, а по-скоро за доброволно внасяне на данъци и задължителни осигурителни вноски. Лицата, които до 31 декември 2024 г. са декларирали, но не са внесли своите задължения, ако погасят главницата, ще бъде опростена лихвата", заяви Людмила Петкова, служебен министър на финансите.
И другата мярка, от която се очакват близо 700 - 800 млн лв., е за недекларирани доходи.
"Физически лица само, които не са декларирали доходите си, се предоставя еднократна възможност да бъдат декларирани и съответно ставката ще бъде по-висока, не 10% на данъка - примерно около 15-20, като идеята е да се декларират доходите, няма да бъдат търсени лихви. Няма да се налагат глоби и санкции", допълни финансовият министър.
Людмила Петкова обясни, че мерките в бюджета се обсъждат освен със синдикати и работодатели и с парламентарно представените партии и успокои, че данъкоплатците няма да бъдат натоварени допълнително.
"Една значителна част от приходните мерки се приемат, защото те не са свързани с увеличаване на 3-те основни данъка - ДДС, корпоративният данък и данъците върху доходите на физическите лица", каза още Людмила Петкова.
В проектобюджета е заложено връщането на ДДС от 20% върху дейността на ресторантьорите.
Според действащите разпоредби сега браншът ще плаща 9% ставка до края на тази година - стимул, който беше приет по време на ковид кризата, но остана и досега.
На този фон за четири години оборотът в бранша е нараснал почти два пъти до 5,6 милиарда лева.
А обратно на растящите печалби внесеният данък добавена стойност за този период е намалял със 70%.
От бранша обаче изчисляват следното - внесените общо данъци за последната година са близо 600 милиона лева.
Над 200 милиона лева са внесените данъци в хазната за 2023 година, изчислява ресторантьорът от Варна Марин Сотиров.
"От всички преки и косвени данъци - осигуровки, данък печалба и т.н. Така че как с 200 милиона лева повече внасяме, а оборотът ни е стигнал 5,6 милиарда лева, сформираме около 10-13% от БВП и държавата не е доволна от това нещо", заяви Марин Сотиров, ресторантьор от Варна.
Данните на НАП обаче сочат, че оборотът през 2019 година е бил над 3 милиарда лева, а за 2023 година над 5 милиарда и 650 милиона лева. За сметка на това обаче, ако през изминалата година са внесени едва 43 милиона лева ДДС, преди 5 години внесени са били над 150 милиона лева.
"Ние говорим за ДДС-то на ресторантьорския бранш, а това не е правилно. Това е ДДС-то, което клиентът заплаща върху стойността на услугата, с две думи - вместо на 100 лева да начислим 20, ние начисляваме 9", допълни Марин Сотиров, заместник-председател на Сдружението на заведенията в България.
"2019 година секторът е внесъл 420 милиона лева данъци, говоря общо данъци - ДДС, осигуровки и данък печалба. 2023 година, когато вече имаме намалената ставка на ДДС, секторът е внесъл 580 млн. лв. А прогнозната стойност за 2024 година, както се движим към момента, ще бъде между 620 и 630 милиона лева", коментира Ричард Алибегов, председател на Българската асоциация на заведенията.
Изчисленията на сектора показват и че има сериозно изсветляване. Ако през 2019 - последната година със ставка от 20%, сивият сектор е бил 50 на сто, сега данните са коренно различни, пресметнаха от бранша.
"Към 2024 година краят, ако данните се запазят същите, то можем да предположим, че остават около 20% в сивия сектор. Ако ставката за ДДС се запази следващите две години още, ще стигнем между 5 и 8% в сивия сектор, който ще бъде постоянен вече. Няма как да няма никакъв сив сектор. Относно осигуровките двучасовата и четиричасовата заетост почти е изчезнала в последните три години. Тук беше един от проблемите, с които ние се борихме много като асоциация да премахнем тази порочна практика да се осигурявате на 2 или 4 часа, а да работите на 8-10", поясни Ричард Алибегов.
Работодателски организации и икономисти обаче не виждат доказателства за изсветляване в сектора.
"Има увеличаване на приходите от осигурителни вноски и данъци върху доходите на физическите лица, но те следват хода на изменение на работните заплати през годините. Т.е. нямаме изключително осветляване на сектора или рязко повишаване на доходите. Приходите от данъци показват, че този сектор се е възстановил значително, даже е надминал предкризисните нива", уточни Добрин Иванов, АИКБ.
"Виждаме изключително анемичен растеж в сравнение с този на икономиката като цяло. Разликата между заплатата, която виждаме в официалната статистика и намирането на работници, дори и чужденци, може да се обясни само със сиви практики", добави Адриан Николов, ИПИ.
А що се отнася до поредния опит да се върне старото ниво на ДДС - от Асоциацията на заведенията не виждат нито една причина за това.
Ричард Алибегов, председател на Българската асоциация на заведенията: "По-големи вноски и това е единственото явно".
Добрин Иванов, АИКБ: "Закъсняхме. Смятам, че още миналата година можеше и трябваше да бъде възстановена ставката по ДДС, тъй като още миналата година всички признаци бяха отшумели. Данните на НАП показват, че между 350 и 370 милиона лева годишно остават в сектора като несъбрано ДДС вследствие на намалената данъчна ставка".
Адриан Николов, ИПИ: "Тази отстъпка дори и да е имала някаква роля в спасяването на ресторантьорския сектор много си е надживяла полезността. Това не важи само за тази отстъпка, а за всички изменения в ДДС, за всички промени, които бяха въведени под отявлено лобистки интереси".