Националният съвет за тристранно сътрудничество разгледа проектобюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2025 г., съобщават от БТА.
Проектобюджетът на НЗОК - приходите, трансфери, всичко е около 9,47 млрд. лева, каза управителят на НЗОК Станимир Михайлов при представянето на проекта. Здравноосигурителните приходи са 9,25 млрд. лв.; за здравноосигурителни плащания са заложени средства в размер на 8,87 млрд. лв.; за първична извънболнична медицинска помощ - 647 млн.; за специализирана извънболнична медицинска помощ - 658 млн.; медико-диагностична дейност - 303 млн. лв.; болнична медицинска помощ - 4,1 млрд. лв., посочи Михайлов.
От министерствата на здравеопазването и на финансите изразиха подкрепа за проектобюджета на НЗОК.
Васил Велев, председател на УС на АИКБ, каза, че организацията не подкрепя проекта за бюджет на НЗОК. В този бюджет всичките лобита имат на какво да се зарадват, а пък хората нямат лоби очевидно, защото се плаща за скъпо лечение и скъпи лекарства, когато вече е късно, вместо да се откриват на ранен стадий заболяванията чрез въвеждане на европейски стандарти за скрининг започващи от по-ранна възраст, обхващащи по-широк спектър от изследвания, посочи Велев. Не се прави нищо с бюджета за ограничаване на злоупотребите, за въвеждане на повече електронизация и той способства за това все повече лекари да пускат "търговците в храма", каза още Велев.
Мария Минчева, заместник- председател на БСК, посочи, че в становището на БСК по проектобюджета са очертали положителните тенденции, и добави, че са наясно, че няма как в рамките на месец, откакто има редовно правителство, да има съществени промени. Това не означава, че нямаме очаквания те да се случат и е крайно належащо да започне структуриран разговор както за финансиране на цялата система в здравеопазването, така и за ДОО, посочи Минчева.
От БТПП изразиха подкрепа за законопроекта. Председателят на палатата Цветан Симеонов каза, че БТПП оценява високо усилията на правителството за подготовка на проект на бюджет, който работи в полза на нашето присъединяване към еврозоната. Даваме си сметка, че една по-висока цел се преследва и трябва да се правят компромиси, добави той.
От КРИБ изразиха принципна подкрепа на законопроекта. Подкрепата не е безусловна, от няколко години НЗОК оперира в ситуация на условно скрит дефицит, посочи Деян Денев от КРИБ. Според организацията предвиденото 16 процента увеличение на здравноосигурителните плащания на НЗОК спрямо бюджета от миналата година ще даде възможност до по-добър достъп на хората до качествена медицинска помощ.
От Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) заявиха, че ще гласуват "въздържал се". Основната причина е, че парите за персонал в Касата са намалени спрямо проекта на бюджет, предложен от служебния кабинет с премиер Димитър Главчев. Средната възраст на хората, които работят в Касата е 60 години, липсват млади специалист, обясниха от синдиката.
От КТ "Подкрепа" също казаха, че ще гласуват "въздържал се" предвид нереализираното на предварителните заявки за увеличение на доходите на работещите в Касата. Този бюджет е изготвен на исторически принцип и липсват политики и реформи за справяне с основни предизвикателства системата, каза президентът на синдиката Димитър Манолов.
Проектобюджетът на Държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2025 г. също беше обсъден.
Управителят на Националния осигурителен институт (НОИ) Ивайло Иванов коментира, че в последните дни проектът на закон на бюджета на ДОО за 2025 г. се оказа трайно в центъра на общественото внимание заради процентът, с който ще се осъвременят пенсиите от 1 юли. Той посочи, че финансовите параметри на законопроекта са разработени при допускането, че пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември на предходната година, ще се увеличат с 8,6 процента от 1 юли, като процентът е изчислен по швейцарското правило. Със същият процент и от същата дата се увеличават и минималните размери на пенсиите за трудова дейност и размерът на социалната пенсия за старост, и на свързаните с нея пенсии и добавки. Иванов отправи призив въпросът за осъвременяването на пенсии да не се превърне в причина фокусът на дискусията да се измести от други не по-малко важни параметри на законопроекта.
Философията на законопроекта намира обективен израз през три думи- стабилност, сигурност и баланс, посочи Иванов.
Според проектобюджета приходите на ДОО за 2025 г. са разчетени на близо 15,216 млрд. лева, което е ръст от 18,1 процента спрямо 2024 г., като това нарастване на приходите отразява увеличаването на минималната работна заплата от 933 лв. до 1077 лв., политиката по доходите в публичния сектор и нарастването на максималния осигурителен доход от 3750 лв. на 4130 лв. Отразени са и очакванията за ръст на осигурените лица, поради подобряване на ситуацията на пазара на труда и нарастването на средния осигурителен доход за страната.
Иванов каза още, че вградените в законопроекта политики не водят до влошаване на финансовото състояние на ДОО, дори се създават предпоставки за финансовото му укрепване.
През 2025 г. се очаква средната пенсия да нарасне с 10,4 процента в номинално изражение, а покупателната ѝ способност - с близо 7,8 процента. Прогнозата е, че разходите за пенсии ще са над 24,1 млрд. лева, което се равнява на около 11,1 процента от очаквания БВП за тази година. Разходите за парични обезщетения и помощи ще са близо 3,074 млрд. лева, отбеляза Иванов.
Министърът на труда и социалната политика Борислав Гуцанов изрази подкрепа за проекта на бюджет за ДОО. Радвам се, че най-уязвимата част на населението няма да плати тежката ситуация, в която се намираме. Благодаря на всичките партньори в това управление, че намерихме диалог и излязохме в една добра ситуация спрямо най-уязвимата част от населението, посочи Гуцанов.
От МФ също изразиха подкрепа на проектобюджета на ДОО.
От АИКБ се въздържат от подкрепа на проектобюджета на общественото осигуряване. Председателят на УС на АИКБ Васил Велев каза, че от асоциацията предлагат замразяване на пенсиите или алтернативно изваждане на ковид добавката от пенсиите. Тя беше сложена временно, после остана като много временни неща за постоянно, отбеляза Велев. За 2022-2024 г. имаме ръст на средната пенсия със 71 процента при инфлация 25 процента, очевидно сме увеличили пенсиите за няколко години напред, посочи още той. Друго предложение на АИКБ е за промяна в осигурителните правила, като заетите в бюджетната сфера да се осигуряват за своя сметка в пропорция, в каквато се осигуряват и заетите в реалния сектор, наети по Кодекса на труда.
Мария Минчева от БСК коментира, че говорейки за осъвременяване на пенсиите, трябва достатъчно честно да се каже на пенсионерите какви са дългосрочните разчети на НОИ. Всъщност големите ръстове в осъвременяване на пенсиите приключват тази година. Следващите години 2026-2027 г. говорим за ръстове в порядъка на 4 процента и по-малко, посочи тя.
По думите ѝ, като се повдигне въпроса трябва ли пенсионерите да платят "тази цена", е справедливо да се каже, че не пенсионерите плащат цената, а всички работещи. Минчева отбеляза още, че е добре да се знае, че пенсионната система е важна за работещите хора. Важно е да се работи за увеличаване на финансовата грамотност, в противен случай възпитаваме хората, че когато стигнат пенсионна възраст ще бъдат най-ощетени, но независимо от това държавата ще се грижи за тях, било независимо дали плащат осигуровки, каза Минчева.
От БТПП изразиха принципна подкрепа на проектобюджета на ДОО. Председателят на палатата Цветан Симеонов каза,че не подкрепят увеличението на максималния осигурителен доход, което отново става по административен път.
От КРИБ заявиха, че се въздържат от подкрепа. Основното ни противоречие, това е дългогодишно повтаряне за изработване на механизъм за увеличаване на максималния осигурителен доход и на минималната работна заплата и продължаваме последователно да го защитаваме, обясниха от КРИБ.
От КНСБ посочиха, че ще подкрепят закона за бюджета на ДОО при три условия - ръст на осигурителните вноски, размерът на минималното дневно обезщетение за безработица да бъде увеличено на 30 лв. и предложението им за ограничаване на периодите на деклариране на осигурителни вноски без реално внасяне на шест месеца максимум.
Една от причините да не подкрепим този бюджет е, защото се говори за 5 процента увеличение на заплатите на работещите в НОИ. Със "скърцане" със зъби бяхме готови да се съгласим на 10 процента, сега ни предлагате 5 процента, посочи президентът на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов.