"Прекалено сме се вторачили в Руско-турската война, но нея нямаше да я има без усилията на Велчо Атанасов-Джамджията, Раковски, Стефан Караджа, Левски, Бенковски, Гюргевския комитет. Ако българите не бяха показали, че се надигат, Русия нямаше да се намеси.
Това каза пред БНР историкът проф. Иван Илчев, бивш ректор на СУ "Св. Климент Охридски", като уточни: Никой не тръгва да воюва за интересите на някой друг народ, воден от морални причини. Това се случва нееднократно на Балканите - Сърбия, Гърция. Русия води руско-турски войни не за освобождение, а в изпълнение на своите стратегически стремежи.
"Русия няма голямо желание да обявява тази война, това сме го писали много историци. ... Тогава много помага един фактор - общественото мнение. От 30-те години на ХIХ век до Освобождението настъпва коренен прелом в медиите", добави Илчев.
"Тъй като хората стават по-грамотни, през 70-те години вече много хора четат вестници и се формира обществено мнение. Това обществено мнение във Великобритания, която винаги е била противник на Русия в Източния въпрос до този момент, започва масова кампания в полза на българите и на сърбите, която се знае под името "Българските ужаси". Те публикуват сведенията, които им предоставя Българската екзархия, т.е. пак заостряме вниманието на някои неща, без да обръщаме внимание какво е довело до тях", каза още той.
Проф. Илчев подчерта, че българското опълчение е 7000 души, но руснаците не са искали да има много българи в армията, не ги въоръжават: Участват много по-малко от тези, които биха могли да участват. Руснаците не искат други самостоятелни фактори във войната, предпочитат да са те.
Според историка няма никакво съмнение, че 3-ти март е в съзнанието на българина междата между свобода и несвобода.