На фона на динамичните и преломни процеси в световната политика - темата за дезинформацията по важните теми става все по-чувствителна. Данни на Центъра за изследване на демокрацията показват, че именно манипулацията на общественото мнение е основен инструмент за постигане на геополитически цели.
Дезинформацията е начин за намеса и в изборните процеси, а също и при подкопаването на доверието към големите институции, които гарантират международния правов ред. Какви са последствията и има ли решение?
Около 30% от българите вярват безрезервно в разпространяваните у нас прокремълски наративи. Това показват различни проучвания на Центъра за изследване на демокрацията. Дезинформацията е сред основните инструменти, които недемократичните държави използват, за да наложат собствените си геополитически амбиции. Дезинформационните кампании засилват антиевропейските настроения и оказват натиск върху институциите, което води до забавяне или блокиране на важни за страната реформи. Експертите са единодушни, че това е огромна опасност за националната ни сигурност.
Стотици прокремълски наративи по важни теми от години подменят фактите и създават фалшива реалност. Начинът, по който това се случва обаче постепенно се видоизменя.
Тодор Галев - директор по научната дейност, Център за изследване на демокрацията:
"Все по-малко се разпространяват неверни, фактологично неверни твърдения, докато твърдения, които са извадени от контекста, които са негативни за съответната тема те набират скорост. Най-вече промотирани за съжаление от български политици или политически анализатори".
Един от начините за манипулация на общественото мнение е по дадена тема да се говори предимно негативно, както това се случи с темата Шенген през 2024 година. Тя бе обвързана с различни негативни образи като например превръщането на страната в бежански лагер. Тези твърдения не се превърнаха във факти, но създадоха нагласи. По този начин дезинформацията започва да се припокрива с пропагандата.
Тодор Галев - директор по научната дейност, Център за изследване на демокрацията:
"Този тип твърдения, които доскоро стъпваха върху грубо фалшифициране, откровени лъжи, започнаха да намаляват, започна да се очертава тенденция на по-внимателно модифициране на информацията, манипулиране чрез изваждане от контекст, чрез подчертаване на негативни характеристики".
Анализаторите от Центъра за изследване на демокрацията са направили сравнителен анализ между България и Румъния за начина, по който се разпространяват определени наративи.
Горан Георгиев - старши анализатор в ЦИД: "Има сравним обем на съдържание. Голямата разлика е в големината на аудиториите . източници систематично разпространяващи невярна информация са в пъти многократно по популярни в България, отколкото в Румъния".
Данните показват, че България е една от най-уязвимите страни в Европа за проруска пропаганда, същевременно обаче липсва единна стратегия на институциите.