Жертвите на онези дни ни напомнят, че свободата не е даденост. Тя е избор – труден, често трагичен, но дълбоко човешки. Това написа във "Фейсбук" кметът на София Васил Терзиев по повод 149 години от Априлското въстание, което определи като един от най-трагичните, но и най-вдъхновяващи моменти в историята ни.
Въстанието е потушено с жестокост, но неговият отзвук стига далеч – събужда съвестта на Европа и отваря вратата към Освобождението на България, добавя Васил Терзиев.
Днес, като свободни граждани и като хора, отговорни за бъдещето, сме длъжни да помним и да пазим не само паметта, но и смисъла – да градим общество, в което свободата се защитава с разум, справедливост и човечност, пише още столичният кмет.
Априлското въстание избухва на 2 май 1876 година (20 април стар стил) срещу османското иго. Въстанието е организирано от Гюргевския революционен комитет, създаден на 11 ноември 1875 г. от български емигранти в Гюргево, сред които Никола Обретенов, Стоян Заимов, Панайот Волов, Георги Икономов, Георги Измирлиев (Македончето), пише в информация на отдел „Справочна“ към БТА.
На 11 май 1875 г. под председателството на Стефан Стамболов започват заседанията на комитета, продължили до 25 декември 1875 г. Изработен е план за въстание, насрочено за 1 май 1876 г., според който България е разделена на пет революционни окръга - I (Търновски) с център Горна Оряховица и главен апостол Стефан Стамболов, II (Сливенски) с главен апостол Иларион Драгостинов, III (Врачански) с главен апостол Стоян Заимов, IV (Пловдивски) с център Панагюрище и с главен апостол Панайот Волов и V (Софийски), който по-късно не функционира.
Въстанието продължава около един месец. Потушено е с нечувана жестокост, като над 30 хиляди българи са избити, стотици градове и села са опожарени и ограбени, а хиляди хора са хвърлени в затворите или са заточени.