На 3 септември, когато приключи 33-дневната им лятна ваканция, народните представители ще се върнат в пленарната зала с увеличени месечни възнаграждения.
Основната заплата на депутатите нараства с над 11% – от 7137 лева досега, тя ще достигне 7935 лева. Причината е в публикуваните от Националния статистически институт данни за средната работна заплата през второто тримесечие на 2025 г., която бележи ръст от 13% спрямо същия период на миналата година и вече е 2547 лева.
Според парламентарния правилник, към основното възнаграждение се добавят редица допълнителни плащания. Участието в постоянна комисия носи още 15% от основната заплата, а всеки депутат членува поне в една комисия. Председателите или заместник-председателите на комисии получават допълнително увеличение от 35%. Притежаването на научна степен, като „доктор“, добавя още 10% към сумата.
Освен това, за всяка прослужена година народните представители получават клас по 1% от заплатата, а държавният глава – 1,4%, съгласно Кодекса на труда и колективните трудови договори. Така, при 20 години трудов стаж, един депутат може да прибави към възнаграждението си около 2000 лева. Това означава, че за някои народни представители месечните доходи могат да надхвърлят 12 000 лева.
Върхът на държавната йерархия по заплащане е президентът, чието основно възнаграждение е двойно на депутатското – 14 870 лева. С допълнителните плащания, произтичащи от трудовия стаж на държавния глава Румен Радев, сумата може да достигне над 19 000 лева месечно.
Председателят на Народното събрание, в случая доц. Наталия Киселова, получава 55% над средното за депутатите, което също поставя нейното възнаграждение над 16 хиляди лева. Министър-председателят има същата заплата като председателя на парламента, а министрите – колкото председателите на парламентарни комисии.
Според последните данни на НСИ, най-високите заплати в страната продължават да се отчитат в София – 3467 лева средно месечно, макар че тази сума е намаляла с около 150 лева спрямо първото тримесечие на годината.