Необходима е държавна политика за опазване на старинните сгради

Константин Пеев е собственик и президент на фирма ЕКСА - една от малкото в България, която се занимава със специфична реставрационно-строителна работа. В момента тя извършва реконструкцията на сградата на Народния театър по повод неговата 100-годишнина. Нейно дело е и обновяването на някои от най-забележителните сгради на столицата - княжеския дворец, на Министерството на земеделието, на ДСК на ул. "Батенберг", на парламента, на нотариата, на община Триадица", на френската банка БНП "Париба", която стана сграда на 2003 г.

Пеев е роден в Пловдив, завършил е математическата гимназия и архитектура във ВИАС. Преди да се захване с частен бизнес, 10 години работи в Института за паметници на културата.

По неговите думи една от най-специфичните дейности в реконструкцията на Народния театър е позлатата на вътрешните орнаменти. Тя се прави по технологията, използвана за кубетата на храма "Св. Александър Невски", предложена преди години на Министерството на културата именно от него. Тя заменя прилагания досега по-стар руски метод с използването на специален лак. “Ние предложихме позлата с германско листово злато. Това е модерен подход, при който е необходимо по-малко количество злато, а се получава същото качество - за театъра например са изразходвани около 56 грама”, обясни Пеев. За оцветяването на интериора на театъра в преливащи виолетови тонове за автентичност е използвана същата качествена и много скъпа боя от последния му ремонт през 70-те години, правен от германската фирма "Сигма". “Парадоксално е, но при тази реконструкция най-много ни затрудни осигуряването на осветлението при работата. Трудно се вписвахме в работното време на осветителите“, поясни реставраторът.

По негови данни в София има около 1500 сгради с качествена старинна архитектура. От тях около 700 - 800 са вписани като паметници на културата. Той посочи, че има много сложни казуси - например къщи, които наполовина са частни и наполовина държавни. За да се предприеме нещо, трябва да се съберат всички собственици, а някои са в чужбина. Много малък брой се притежават от институции или частни лица с финансови възможности да си позволят обновяването на сградите. Пеев смята, че за такива случаи би трябвало да има държавна и общинска политика, както е в Европа, където, ако нямаш средства за поддържане на сграда в центъра, тя се изкупува или се предлагат различни схеми за изплащане на реставрацията.

Според Константин Пеев се наблюдава повишен интерес към старинната архитектура, особено съчетана с модерни елементи. Пример за това е сградата на новия хотел "Кристал палас" на ул. "Шипка", реставрирана също от ЕКСА, при която възстановена от оригинален проект стара градска архитектура е комбинирана със стъкло и метал. По мнение на архитекта все още са малко частните лица с финансови възможности да строят по класически архитектурни модели, предпочитани от заможните кръгове в Европа. “На Запад се поръчва например сграда по прототип на точно определена венецианска вила от XVIII век, не искат импровизации. Затова има специализирани архитекти, които се занимават само с това и правят по една къща на 5 години. У нас се прави имитативна класика или постмодернизъм. Все още вкусът на хората с възможности се лута между суперекстравагантни модерни сгради и имитации на френски замъци”, казва Константин Пеев.

Според него строителните практики у нас, в Европа и САЩ много се различават. “Там само много богати хора могат да си позволят проект от архитект. Масовото строителство са базира на номенклатура от готови сгради, всички с леки метални или дървени конструкции. В САЩ 90% от строителството е такова, защото разрешенията и данъците върху този тип постройки са много по-ниски. В България се строи по възможно най-скъпия и бавен начин - с тухли и бетон”, твърди Пеев.

В момента ЕКСА прави реконструкция и на сградата на Хеброс банк на главната улица в Пловдив, която е с много пищна фасада. Новото, което ще видят софиянци, пък е къща на ул. "Оборище"12, която от 2-етажна ще се превърне в 4-етажна луксозна жилищна сграда.