През 1971 г., след прожекцията на дебютния си филм „THX 1138“ на фестивала в Кан, 27-годишният Джордж Лукас се оказва в неловка ситуация – без достатъчно средства, за да покрие хотелската си сметка. В опит да намери финансиране той се среща с тогавашния ръководител на United Artists Дейвид Пикър и му представя няколко идеи. Сред тях е и „някаква космическа опера, приключенски филм в космоса“, както самият Лукас неуверено я описва. До края на разговора младият режисьор подписва договор, с който отстъпва правата върху „Междузвездни войни“ и „Американски графити“ срещу общо 10 000 долара.
По-късно United Artists се отказват и от двата проекта, считайки сценария на „Американски графити“ за незадоволителен. Години след това Пикър признава, че заради незначителната сума дори не помни сделката. Историята е сред десетките разкази в новата книга на Пол Фишър „The Last Kings of Hollywood: Coppola, Lucas, Spielberg, and the Battle for the Soul of American Cinema“, която проследява сложния и често хаотичен път на поколението режисьори, променило облика на американското кино.
Когато Джордж Лукас, Стивън Спилбърг и Франсис Форд Копола се срещат за обяд през 1969 г., 22-годишният Спилбърг споделя идея за „сексуална комедия по „Снежанка“, в която джуджетата са заменени от седем работници във фабрика за китайска храна“. Universal отхвърля проекта. Малко по-късно Лукас отказва предложения да режисира „Tommy“ и „Hair“, настоявайки да работи върху собствени истории, въпреки финансовите си затруднения.
Спилбърг получава „Челюсти“, след като първият избор на студиото обърква акулата с кит по време на среща с продуцентите. Снимките се превръщат в изпитание – механичната акула непрекъснато се поврежда, а местните жители на Мартас Винярд наблюдават с недоумение хаоса на снимачната площадка. Репликата „Ще ти трябва по-голяма лодка“ се ражда като шеговит коментар на местните към екипа и влиза във филма по настояване на Рой Шайдър, въпреки раздразнението на режисьора. Дори емблематичната музикална тема на Джон Уилямс първоначално е посрещната със смях от Стивън Спилбърг.
Джордж Лукас междувременно търси финансиране за „Междузвездни войни“. Уилям Фридкин реагира на сценария с лаконично „Какво е това?“, а в 20th Century Fox Алън Лад-младши признава, че не разбира проекта, но вярва в таланта на режисьора. Кастингът също е изпълнен с колебания – студиото иска Ал Пачино за ролята на Хан Соло, но той отказва. В крайна сметка ролята получава Харисън Форд, който се оказва на прослушване, докато работи като дърводелец. Сред кандидатите, останали без роля, са Кърт Ръсел, Кристофър Уокън, Сигорни Уивър и Фара Фосет. Принцеса Лея първоначално е замислена като тийнейджърка, но след като Джоди Фостър е ангажирана с друг проект, ролята отива при Кари Фишър.
Снимките са белязани от технически проблеми и съмнения. Лукас изпада в депресия след приключването им през 1976 г. Спилбърг обаче предлага да размени процент от печалбата на „Близки срещи от третия вид“ срещу процент от „Междузвездни войни“. Лукас, убеден, че неговият филм няма да има търговски успех, приема.
В края на 70-те години двамата вече доминират в боксофиса: „Междузвездни войни“ и „Челюсти“ оглавяват класациите, „Близки срещи от третия вид“ и „Американски графити“ също са сред най-касовите заглавия на всички времена. По-късно Джордж Лукас и Стивън Спилбърг обединяват сили за „Похитителите на изчезналия кивот“. Paramount първоначално отказва Спилбърг за режисьор заради провала на „1941“, но Лукас гарантира лично за бюджета.
Докато Спилбърг изгражда кариера на един от най-продуктивните и влиятелни режисьори в историята, Джордж Лукас се връща към режисурата едва с предисториите на „Междузвездни войни“ в края на 90-те. През 2012 г. той продава Lucasfilm и правата върху „Междузвездни войни“ и „Индиана Джоунс“ на Disney за над 4 милиарда долара.
Историята на тези филми показва, че зад най-големите успехи в Холивуд често стоят поредица от рискове, откази и почти фатални грешки – както и една забравена сделка за 10 000 долара, която можеше да промени всичко.