Кулинарен спор с дълбоки исторически корени отново излезе на преден план сред южните ни съседки, след като гръцки ресторантьор предприе официални стъпки за международно признаване на шкембе чорбата като част от националното културно наследство. Инициативата предизвика остра реакция в Турция и отвори по-широк дебат за произхода на традиционни ястия в региона.
В основата на казуса стои Димитрис Царухас – собственик на ресторант в Солун, който подготвя документация за кандидатстване пред ЮНЕСКО с цел вписване на супата „пацас“ в списъка на нематериалното културно наследство. Проектът е разработен съвместно с местни културни организации и изследователи, сред които и авторката Лена Офлидис, посветила отделно изследване на историческото развитие на ястието.
Според подготвената аргументация, „пацас“ има дълбоки корени в гръцката кулинарна традиция, като се правят препратки към антични текстове и по-специално към Одисея, където се описват практики на приготвяне на вътрешности. Освен културната стойност, в доклада се акцентира и върху възприеманите здравословни качества на супата, включително ролята ѝ като средство за възстановяване след консумация на алкохол – твърдение, широко разпространено в балканската гастрономическа традиция.
Инициативата обаче предизвика незабавна реакция в Турция, където ястието е известно като „ишкембе чорбасъ“ и също се счита за част от националната кухня. Представители на ресторантьорския бранш и местни медии определиха действията като опит за културно присвояване. В подкрепа на позицията си турската страна посочва исторически свидетелства, включително трудовете на Евлия Челеби от XVII век, в които се описват търговци на шкембе чорба в Истанбул.
Подобни спорове не са прецедент – през последните години държави като Гърция, Турция, Ливан и Израел водят активни кампании за признаване на ястия като хумус и баклава, докато балканските страни нееднократно спорят за произхода на сармите, баницата и други традиционни рецепти.
Процедурите на ЮНЕСКО за вписване в списъка на нематериалното културно наследство обикновено изискват доказване на устойчиво предаване на традицията между поколенията, както и ясно дефиниране на културния контекст. В редица случаи организацията насърчава съвместни кандидатури между държави с общо наследство – подход, който би могъл да се приложи и в този случай, предвид споделената кулинарна история на Балканите и бившите територии на Османската империя.
Въпреки нарастващото напрежение, инициаторът на гръцката кандидатура заявява, че целта му е да популяризира традицията, а не да предизвиква конфликти. Анализатори отбелязват, че подобни спорове често излизат извън рамките на гастрономията и се превръщат в символични битки за културна идентичност, особено в региони със споделена и многопластова история.