На 5 юни 1947 г. държавният секретар на САЩ Джордж Маршал изнася историческа реч в Харвардския университет, с която предлага Програмата за възстановяване на Европа, останала в историята като „Планът Маршал“. Това е мащабна американска инициатива за икономическа помощ на съсипаната след Втората световна война Европа.
Сред основните цели на плана са икономическо възстановяване, включващо реконструиране на разрушените градове, фабрики, железопътни линии и инфраструктура. Овладяване на влиянието на СССР и предотвратяване на политическия възход на местните комунистически партии в Западна Европа чрез стабилизиране на жизнения стандарт. Стимулиране на свободната търговия и модернизация на европейската индустрия по американски модел. Създаване на стабилни партньори, които да купуват американски стоки, предпазвайки икономиката на САЩ от следвоенна рецесия.
Програмата официално стартира през април 1948 г. и продължава четири години. Отпуснати са около 13,3 милиарда долара (равностойни на над 150 милиарда днешни долара). Помощта се състои основно от директни грантове (дарения) за суровини, храна, горива и машини, а не от заеми. Общо 16 (по-късно 17) западноевропейски държави получават средства, като най-голям дял взимат Великобритания, Франция и Западна Германия.
САЩ формално предлагат помощта на всички европейски страни, включително на СССР и държавите от бъдещия Източен блок. Страни като Чехословакия и Полша първоначално изразяват желание да се включат. Йосиф Сталин обаче вижда в плана „икономически империализъм“ и опит за американско влияние. Под натиска на Москва, България и останалите източноевропейски страни отказват участие. Вместо това през 1949 г. Кремъл създава алтернативната икономическа организация СИВ (Съвет за икономическа взаимопомощ).
Планът постига огромен успех – икономиките на Западна Европа се възстановяват с безпрецедентни темпове, надминавайки предвоенните си нива. За разпределението на средствата е създадена Организацията за европейско икономическо сътрудничество (ОЕИС). Тя принуждава европейските нации да си сътрудничат, което поставя основите на бъдещата европейска интеграция. Отказът на СССР окончателно разделя континента и очертава „Желязната завеса“.
През 1953 г. генерал Джордж Маршал получава Нобелова награда за мир заради приноса си към стабилизирането на света.