На 9 юни 1870 г. инсулт прекъсва земния път на писателя Чарлз Дикенс, оставил ни класики като "Оливър Туист", "Дейвид Копърфийлд", "Никълъс Никълби", "Големите надежди". 58-годишният автор оставя след себе си незавършен криминален роман и бурен личен живот. Зад фасадата му на морален стълб на Викторианската епоха и защитник на семейните ценности се крие сложна, ексцентрична и изключително скандална личност.
Дикенс има 22-годишен брак и 10 деца със съпругата си Катрин Хогарт. Когато обаче е на 45 години, той се влюбва безумно в 18-годишната актриса Елън „Нели“ Търнън. Връзката се разкрива, когато бижутер погрешно доставя скъпа златна гривна, предназначена за младата любовница, директно в дома на Дикенс, където я отваря съпругата му.
Изплували писма разкриват зловещ детайл – Дикенс прави опити да изкара Катрин психически нестабилна, за да я затвори принудително в лудница и така законно да се отърве от нея. В крайна сметка я прогонва от дома им, забранява ѝ достъп до децата и публикува унизителен текст в пресата, обвинявайки я в умствена неспособност. Писателят е страдал от тежки форми на обсесивно-компулсивно разстройство и силни суеверия.
Дикенс е спял и пишел задължително с лице на север, вярвайки, че магнитните полета на Земята стимулират творчеството му. При пътувания е пренареждал целите хотелски стаи, за да намести леглото в правилната посока. Сресвал е косата си пред огледалото стотици пъти на ден до пълно изтощение. Имал е огромна страст към месмеризма (ранна форма на хипноза). Редовно е практикувал върху съпругата си, децата си и свои приятели, за да „лекува“ главоболието или тревожността им.
Дикенс е обожавал животните и е отглеждал гарван на име Грип. Птицата е била агресивна и хапела децата му, но след смъртта ѝ писателят я препарира. Смята се, че именно Грип вдъхновява Едгар Алън По за неговата легендарна поема „Гарванът“ след среща между двамата автори в САЩ.
Той е сред съоснователите на „The Ghost Club“ в Лондон – най-старата организация в света, посветена на разследването на паранормални явления и призраци. Обсипвал децата си с чудати прозвища. Дъщеря си Кейт е наричал „Кутията на Луцифер“ (заради огнения ѝ характер), а синовете си – „Ловецът на пилета“ (Chickenstalker) и „Кеглата“ (Skittles).
На 9 юни 1865 г. Дикенс пътува в Кент с любовницата си Елън Търнън, когато влакът дерайлира на мост. Повечето вагони падат в пропастта, причинявайки смъртта на 10 души. Вагонът на Дикенс остава да виси на косъм над бездната. Писателят помага за изваждането на ранените, след което се връща в клатещия се вагон, за да спаси незавършения си ръкопис на „Нашият общ приятел“. Чарлз Дикенс умира точно на същия ден 5 години по-късно.