На 11 юни 1942 г. във Вашингтон съветският посланик Максим Литвинов и държавният секретар на САЩ Кордел Хъл подписват официалното споразумение за взаимна помощ. С този акт СССР е официално и юридически включен в американската програма „Заем-наем“ (Lend-Lease), което окончателно оформя Антихитлеристката коалиция.
Въпреки че САЩ изпращат известна помощ и преди тази дата, договорът от 11 юни поставя доставките на принципно нова правна и финансова основа. Всички материали, оръжия и суровини, които са унищожени, изгубени или консумирани по време на активните бойни действия, не се заплащат.
Член V от договора гласи, че след края на войната САЩ имат право да поискат обратно оцелялата техника и оборудване, които не са изразходвани и могат да служат на американската отбрана. Оборудването, което остава в СССР и може да се използва за граждански цели след войната, трябва да бъде заплатено изцяло или частично чрез дългосрочни безлихвени кредити от САЩ.
СССР се задължава да предоставя на САЩ суровини и услуги (например обслужване на американски кораби и самолети), доколкото възможностите му позволяват. Общата стойност на американската помощ за Съветския съюз възлиза на около 11,3 милиарда долара (тогавашни пари). САЩ доставят широк спектър от стратегически ресурси -над 400 000 джипа и камиона (главно Studebaker), 1 900 локомотива и 11 000 вагона. Те спасяват съветската железопътна и армейска логистика от пълен колапс. и още близо 14 000 самолета и 13 000 танка, 4,5 милиона тона храна (включително легендарното консервирано месо, наричано от съветските войници „втори фронт“) и 15 милиона чифта армейски кубинки. Огромни са количествата високооктанов авиационен бензин, алуминий, мед, барут и над 35 000 радиостанции.
Транспортирането на стоките е изключително рисковано и се осъществява по три основни трасета. Тихоокеанският маршрут през Владивосток е най-безопасният, но най-дълъг път за суровини. По него функционира и въздушният мост „Алсиб“ (Аляска–Сибир) за прелитане на самолети.
Вторият е Персийският коридор през Иран, който е окупиран съвместно от съветски и британски войски през 1941 г.
Арктически конвой до Мурманск и Архангелск е най-бързият, но и най-опасният маршрут поради постоянните атаки на германския флот и авиация.
След капитулацията на Германия американските доставки спират веднага. Преговорите за уреждане на сметките се проточват с десетилетия поради избухването на Студената война. Америка изисква заплащане единствено за оцелялото гражданско оборудване. През 1972 г. е постигнато споразумение, според което СССР се съгласява да плати 722 милиона долара (частично изплатени). Окончателното изплащане на остатъка от дълга е завършено от Руската федерация като правоприемник на СССР едва в началото на XXI век.