На 18 юни 1946 г. Върховният касационен съд в Рим официално отхвърля всички жалби за измами след проведения в началото на месеца референдум за държавното управление и окончателно провъзгласява раждането на Италианската република.
Това събитие слага край на 85-годишното управление на Савойската династия и прекроява съдбата на страната след Втората световна война.
Самият институционален референдум се провежда на 2 и 3 юни 1946 г. Това е първият свободен и демократичен избор в страната след 22 години фашистка диктатура и първото гласуване в историята на Италия, на което жените имат право на глас. Избирателната активност е огромна – близо 89% от имащите право на глас отиват до урните.
Поради факта, че между 15% и 20% от населението по това време е неграмотно, бюлетините съдържат ясни графични символи – главата на „Италия с корона от кули“ (за република) срещу кралския герб на Савойската династия (за монархия).
За републиката гласуват 12 717 923 граждани (54,3%), а за запазване на монархията – 10 719 284 граждани (45,7%).
Вотът разкрива дълбоко разделена Италия. Индустриалният Север, преживял германската окупация и силното партизанско движение, гласува масово за република. Аграрният и по-консервативен Юг остава силно лоялен на краля. В Неапол например над 70% подкрепят монархията, което води до бурни монархически бунтове след обявяване на резултатите.
Жителите на Южен Тирол, Триест и Венеция-Джулия не участват в референдума, тъй като тези територии все още са под съюзническа военна администрация. Съдът обявява предварителните резултати, но оставя отворена вратата за разглеждане на хилядите жалби за измами, внесени от роялистите.12–13 юни: Тъй като ситуацията в страната е пред гражданска война, министър-председателят Алчиде Де Гаспери поема функциите на временен държавен глава.
На 13 юни последният италиански крал Умберто II (управлявал едва 34 дни и останал в историята като „Майският крал“) напуска доброволно Италия и заминава в изгнание в Португалия, за да предотврати кръвопролития.
На 18 юни Върховният касационен съд заседава окончателно, потвърждава легитимността на вота и официално провъзгласява републиката.
С приемането на новата Конституция на Италия през 1948 г. влиза в сила изрична забрана за промяна на републиканската форма на управление. Наложена е и конституционна забрана на всички мъжки наследници на Савойската династия да стъпват на италианска земя – историческо наказание за това, че монархията допуска Мусолини на власт и не предотвратява въвличането на страната във войната. Тази забрана е отменена едва през 2002 г.
Днес Италия отбелязва своя национален празник (Festa della Repubblica) не на 18 юни, а на 2 юни – денят, в който народът направи своя избор в секциите.