През последните десетилетия България успешно се утвърди като една от водещите филмови дестинации в Европа. Родната природа, съчетана с мащабните модерни студиа и опитни екипи, привлече десетки звездни актьори от Холивуд. Пътят на чуждите кинопродукции у нас обаче извървява дълъг преход – от изолирани копродукции по времето на социализма до блокбъстъри за стотици милиони долари.
Епохата на социализма: Лукс в "Гранд хотел София" и армия от статисти
Преди 1989 г. заснемането на чужди филми в тогавашната Студия за игрални филми „Бояна“ е строго контролирано от държавата чрез „Българска кинематография“. Проектите се реализират предимно като мащабни копродукции със страните от Източния блок или по изключение с големи западни студиа (френски, италиански и западногермански), търсещи по-ниски производствени разходи и специфична природа.
Организацията по онова време е белязана от любопитни детайли:
Златната ера на екшъна: Епохата на Ню Бояна
Истинският бум започва, след като американската компания Nu Image придобива киноцентъра и го преименува на „Ню Бояна Филм Студиос“. Ниските производствени разходи и бързото изграждане на декори (като древен Рим и улиците на Ню Йорк) превръщат София в снимачна площадка на мегапродукции.
Сред най-популярните заглавия, заснети у нас, изпъкват:
"Непобедимите" (The Expendables 2, 3 и 4): Култовата екшън поредица събра в България най-големите екшън легенди. "Рамбо: Последна кръв" (Rambo: Last Blood): Силвестър Сталоун се завърна у нас за петата част на легендарната сага. "300: Възходът на една империя": Историческият блокбъстър трансформира софийските студиа в антични бойни полета. "Хелбой" и "Конан Варварина": Мащабни фентъзи продукции, които преобразиха българските гори и пещери.Чудото на декорите: Как София става Ню Йорк и Древен Рим
Едно от най-големите предимства на „Ню Бояна“ е способността на българските майстори-декоратори да изграждат цели светове от нулата за броени седмици. Инженерното майсторство у нас е високо ценено в Холивуд:
Ню Йорк в София: Гигантският декор, пресъздаващ улиците на Манхатън, включва автентични фасади, стълбища, знаци и светофари. Той е толкова реалистичен, че е използван в десетки филми, спестявайки милиони долари за разрешителни за затваряне на улици в САЩ. Античен Рим и Лондон: За филми като "300: Възходът на една империя" и "Код: Лондон" са изградени колосални амфитеатри, колонади и брутални бойни полета, съчетаващи класически строителни материали със съвременни CGI зелени екрани.Холивудските звезди и техните български приключения
България е посрещала актьори като Силвестър Сталоун, Арнолд Шварценегер, Брус Уилис, Джейсън Стейтъм, Чък Норис, Харисън Форд, Антонио Бандерас, Джон Траволта и Мел Гибсън. Престоят им у нас роди десетки любопитни истории:
Инцидентът с Джейсън Стейтъм в Черно море: По време на снимките на "Непобедимите 3" на пристанището във Варна, спирачките на камиона, управляван от Стейтъм, отказват. Превозното средство пада в морето. Благодарение на миналото си на професионален гмуркач, актьорът успява сам да изплува от кабината на дъното.
Деветашката пещера и прилепите: Заснемането на "Непобедимите 2" в Деветашката пещера предизвика скандал сред еколозите заради стреса, причинен на хилядите зимуващи там прилепи. Продукцията построи и истински мост над река Осъм, който остана като подарък за местната инфраструктура.
Антонио Бандерас и българското изкуство: Испанската мегазвезда стана известна с любовта си към родната култура. По време на престоите си за филми като "Аутомата" и "Имало едно време в Бояна", той посети редица изложби, срещна се с български художници и дори закупи картини на местни автори, хвалейки таланта на нашите творци.
Епичният сблъсък на Траволта и Де Ниро: Заснемането на драмата "Сезон за убийства" (Killing Season) събра Джон Траволта и Робърт Де Ниро на родна земя. Траволта, който сам пилотира частния си самолет до София, сподели в интервюта очарованието си от Витоша, където бяха заснети част от напрегнатите екшън сцени.
Чък Норис и срещата с феновете: Легендарният майстор на бойни изкуства предизвика истинска истерия при кацането си на летище София, а интернет пространството се наводни с класическите „вицове за Чък Норис“, адаптирани за България.
Днес България продължава да бъде ключов играч на световната филмова карта, доказвайки, че киното у нас няма граници