Днес, 3 август 2026 г., светът отбелязва точно 248 години от откриването на Миланската скала (Teatro alla Scala) — сочен от мнозина за най-уважавания и влиятелен оперен театър на планетата. На този ден през далечната 1778 г. завесата се вдига за първи път с премиерата на операта „Признатата Европа“ на композитора Антонио Салиери. Зад блясъка на златните орнаменти и червеното кадифе обаче се крият бурни исторически обрати, архитектурни тайни и необичайни традиции, които остават непознати за масовата публика.
В следващите редове ви представяме пет любопитни факта за историята и тайните на Ла Скала, които промениха света на изкуството.
Построена е върху основите на средновековна църква
Малцина знаят, че театърът дължи името си на благородническа дама и една разрушена църква. Предишният главен театър на Милано, Реджо Дукале, изгаря до основи през 1776 г. Архитектът Джузепе Пиермарини получава задача от австрийската императрица Мария Терезия да издигне нова сграда. Избрано е мястото на старата църква от XIV век „Санта Мария ала Скала“, наречена така в чест на Беатриче Реджина дела Скала. Храмът е съборен, за да се освободи място за новия дом на музиката.
Казино, хазарт и храна в ложите
През XVIII и XIX век Ла Скала не е била тихото и тържествено място, което познаваме днес. Салонът е бил осветен много слабо, а зрителите в ложите са се впускали в пищни вечери, разговори и дори хазартни игри. Партерът не е имал столове – публиката е стояла права, а в дъното на залата са се въртели маси за рулетка и карти. Театърът е функционирал като социален клуб и градско казино, където самата опера често е била просто фонов шум.
Тайното оръжие на акустиката: Изкуствено дъно
Изумителната акустика на Ла Скала е легендарна – дори шепот от сцената се чува перфектно на най-задните редове на галерията. Тайната се крие под пода на партера. Архитектът Пиермарини проектира вдлъбната дървена сводеста структура под краката на публиката, която действа като огромен резонатор. Този архитектурен трик улавя и усилва звуковите вълни, превръщайки цялата сграда в гигантски музикален инструмент.
Страховитите „логжионисти“ – съдниците на великите
Най-евтините места на последния етаж (галерията) се обитават от т.нар. „логжионисти“. Това са най-страстните, критични и безмилостни оперни фенове в света. Те нямат притеснения да освиркат и най-големите звезди, ако сгрешат дори една нота. През 2006 г. световноизвестният тенор Роберто Аланя напусна сцената по средата на представление на „Аида“ след бурни протести от галерията, което доказва, че властта им е жива и днес.
Пълно възраждане след бомбардировките на Втората световна война
През август 1943 г. съюзническите бомбардировки над Милано нанасят тежки щети на сградата, като покривът се срутва изцяло в салона. Гражданите на Милано обаче поставят възстановяването на театъра като основен приоритет за връщането на духа на града. На 11 май 1946 г. Ла Скала отваря врати отново с исторически концерт под диригентството на великия Артуро Тосканини, символ на новото начало за следвоенна Италия.
„Ла Скала“ днес поддържа висок интерес с разпродадени спектакли и капацитет от 2015 места. Актуалният репертоар включва постановки на „Любовен еликсир“ и „Травиата“, а през декември се очаква премиерата на „Отело“ под диригентството на Мюнг-Вун Чунг.