Причината за анорексията може би се крие в нашия генетичен код. Това твърдят учени от международен изследователски екип, посветили много време на проучване, публикувано наскоро в списание The American Journal of Psychiatry.
Тяхното забележително изследване идентифицира първия генетичен локус за анорексия невроза и разкрива, че това потенциално смъртоносно заболяване може би се дължи на особености на метаболизма.
Учените от Швеция, Великобритания, Германия и САЩ анализирали ДНК проби от 3 495 пациенти с анорексия нервоза и от 10 982 здрави хора.
"Идентифицирахме един значителен геномен локус (точно местоположение от дадена хромозома) при анорексия невроза на дванадесетата хромозома, в региона, който се свързва с диабет от тип 1 и автоимунните заболявания", обяснява пред списанието Синтия Були, един от водещите автори в проучването и докторант в Каролинския университет в Стокхолм, Швеция.
"Ние успяхме да изчислим и генетичните корелации — степента, в която различни черти и разстройства са причинени от едни и същи гени", казва Булик.
Според Националния институт за изследване на човешкия геном: "Ако определени генетични вариации се срещат значително по-често при хора, страдащи от това състояние, то се смята, че въпросните вариации са "свързани" с болестта. Свързаните генетични вариации могат да служат като ярки указателни табели за онези зони в човешкия геном, в които се зараждат проблемите, причиняващи тези разстройства."
Експертът добавя, че по време на проучването, тя и колегите ѝ стигнали до заключението, че отказът за приемане на храна е "генетично свързан с невротизма и шизофренията, което е още едно потвърждение, че анорексията е психично, а не хранително разстройство".
Авторите са установили още, че сериозните генетични заболявания, към които те отнасят и анорексията, имат връзка с различни метаболитни особености - по-специално с индекса на телесна маса и регулирането на инсулина и глюкозата.
"Това откритие ни насърчи да погледнем по-дълбоко и да разберем как точно метаболитните фактори повишават риска от анорексия невроза", разказва още Були.
Благодарение на междунаросния екип от учени, помогнали на авторите на това забележително и детайлно проучване, на анорексията за пръв път се гледа като на генетична обремененост.
"В ерата на екипната наука ние успяхме да съберем над 220 учени и лекари от цял свят, за да постигнем този огромен обем от данни и изследвания. Без това сътрудничество ние никога не бихме могли да открием, че анорексията има както психиатрични, така и метаболитни корени", заявява Джером Брийн, доктор в лондонския университет 'Кингс Колидж".
По данни на Световната здравна организация около 20% от пациентите, страдащи от анорексия и булимия, умират.