Когато е необходимо да фокусираме вниманието си върху нещо важно и да останем съсредоточени, ние често успяваме да прогоним съня, но когато ни доскучае, неизбежно се появява усещане за сънливост, с което трудно можем да се преборим. Защо е така?
Механизмът не работа на мозъците ни при управление на съня чрез когнитивни и емоционални фактори, не е добре изучен, но ново изследване, публикувано в списанието Nature Communications, твърди, че една и съща зона в мозъците ни е свързана с мотивацията и удоволствието и с процеса на заспиването, пише специализираният сайт Medical Xpress.
Учени от университета в Цукуба, Япония, и от университета във Фудан, Китай, твърдят, че зона в мозъка, известна като прилежащо ядро, играе роля за създаването на тази зависимост и заради нея ставаме сънливи, когато ни доскучае.
Японските неврофизиолози от Международния институт за интеграция на съня и колегите им китайските им колеги провели редица тестове с лабораторни мишки, по време на които открили, че специален дял в мозъка им принуждава животните да заспят, ако им е скучно. В хода на работата си, учените се научили как да контролират и манипулират дейността му.
Отдавна е известно, че функциите, които протичат в прилежащото ядро обезпечават усещането за удоволствие и играят роля за мотивацията. Ако не са налице удовлетворение и мотивация, прилежащото ядро се активира и изпраща сигнали в "центъра на съня" в мозъка.
При опитите с мишки учените активирали невроните на прилежащото ядро посредством методи на оптогенетиката. За целта в невроните предварително били вкарани протеини, които реагират при облъчването им със светлина с определена дължина на вълната. Тестът показал, че в зависимост от стимулацията, мишките или се активизират или им се доспива.
"Класическият сомногенен аденозин предизвиква много агресивно ефекта на съня в прилежащо ядро", казва Йо Оший, водещ автор в изследването.
В своя доклад учените описват, че активирането на прилежащото ядро, когато не са на лице приятни стимули и мотивация за извършване на някаква дейност, води до отделяне на аденозин. Клетки с аденозин А2А рецептори на повърхността си "усещат" това, изпращат сигнали в други части на мозъка и ни карат да се чувстваме сънливи.