Александър е на 38 години от Шумен, но живее в София, където развива собствен бизнес с офис консумативи. Завършва с отличие Природо-математическата гимназия в родния си град и се определя като интелигентен интроверт. За себе си казва, че е от „старата пръст“, възпитаван в уважение и почит към близките. Кавалер по природа, Александър трудно приема излишната показност и прекалена импулсивност на днешните млади.
Загубата на баща му през миналата година е болка, която все още не може да преодолее. Александър определя баща си като „най-големия авторитет в живота ми, моят идол“, който е изградил личността и характера му. Той е поредният участник, който се размина с победата във „Фермата“.
А ето какво споделя той в интервю пред в. „ШОУ“ часове след отпадането му от надпреварата в неделя вечер.
- Какво бе за теб участието ти във „Фермата”?
- Не съм пропуснал нито един епизод от предишните сезони. Това, което виждах на екран, ми беше на сърце. Работата в такава среда — типично селска и българска с животни, земя и хора, е изключително близка до моите разбирания за нормалния живот, който трябва да водим. След края на предишния сезон на „Фермата“ реших съвсем импулсивно да кандидатствам за следващия. Изминах етапа на няколкото кастинга като всички останали участници.
- Намери ли уважението на останалите участници?
- Сприятеляване със сигурност се получава в един такъв формат. Вярвам, че уважението, което изпитват част от съотборниците към мен е реципрочно. Аз също уважавам голяма част от хората, с които „Фермата“ ни събра. Със сигурност това ще доведе до приятелства, които може да са и до живот.
- Прехвърчаха ли любовни искри между теб и Александра?
- Симпатиите ми към Александра са нещо, което не бих могъл да скрия. Те са се основавали единствено на уважение, харесване и споделяне на общи възгледи, разбирателство. Оттам нататък всичко, което ще се случи или няма да се случи, само времето ще покаже. Не смятам, че телевизионният ефир е мястото, където трябва да се развиват подобен род отношения.
- Само заради камерите ли отношенията между вас не тръгнаха в по-сериозна посока?
- На мен това ми пречи. Показността и участието ми в такъв формат, където цялото ми ежедневие е следено, със сигурност ми създават дискомфорт. Това е причината, поне от моя страна. Но животът е пред нас и тепърва ще видим как ще се развият отношенията помежду ни.
- Какво значи да определиш себе си като „интелигентен интроверт”? Какво те направи такъв?
- Не покривам изцяло определението за интровертен тип човек, но се определям за по-смирен, затворен. Тиха натура съм, която не се опитва да се натрапва с мнение и агресивно да налага чрез визията си начин на живот. Интровертността е едно определение, което ме характеризира, но не напълно. Обичам да бъда в добра компания, не съм затвореният тип, който изключва отношенията и общуването с хора. Социален тип съм, но по своя интровертен начин. А интелигентността, освен придобита може да бъде и природна. Животът ми дотук е спомогнал да развивам това, което моето семейство ми е дало като наследство. Любовта към семейството, към познанието, дава едно ниво на култура, което не виждам в голяма част от подрастващите. Не виждам привързаността към близките и респекта към всичко, което е зад нас и ни е дало добрата основа.
- Хората навън приемат ли те за аутсайдер?
- Със сигурност за голяма част от хората съм странен, мълчалив, социопат. Но чак да ме приемат за аутсайдер… Близките до мен хора не са много, но са качествени и са изключително важни за мен. Всички те са устояли на своенравния ми характер, успели са да намерят своя мотив да продължаваме да общуваме и да се опознаваме.
- Ти си човек, който не приема излишната показност. Как ти се отразява цялото това медийно внимание в момента?
- Притеснителен съм по природа. Не бях готов за този медиен интерес. Форматът до този момент ни изолира в една затворена среда, докато след излизането ми от шоуто срещам хората по улицата, виждам техните усмивки и определено ме карат да се чувствам неловко. Но в същото време си казвам, че няма от какво да се притеснявам, нямам повод да се срамувам от себе си и това, което показах във „Фермата‘. Това ми помага да преодолея тази разпознаваемост, която е присъща за всички участници и е неизбежна.
- Определяш баща ти за голям авторитет и пример в живота ти. След смъртта му намери ли за какво друго да се хванеш и да продължиш напред?
- Намирам подкрепа в лицето на майка ми и сестра ми. Не бих могъл да продължа, ако не съм близо до семейството си. Трудно е човек да намери сродна душа, с която да продължи напред в живота. Все още няма такъв човек до мен. Вярвам, че баща ми е човек, който не би се отказал за нищо на света и не би ме поощрил да се предам.
- Мислиш ли за жена, деца, семейство?
- Разбира се, че на моята възраст това са неща, които мисля и копнея за тях. Но в момента съм свободен, нямам момиче до мен, с което да правя такива планове.