Наш турист: Повече няма да стъпя в тази европейска столица

От Португалия по време на нашия европейски тур летяхме за Мадрид. А испанската столица беше единственият град в Европа, към който останах напълно безразличен, пише български пътешественик в социалните мрежи. 

Съгласен съм, че вкусът  е субективен, а възприемането на определено място може да зависи от настроението, времето и много други фактори. Но въпреки всичко остава фактът, че определено не съм привлечен от Мадрид. По-долу ще ви кажа защо не бих отишъл тук отново.

Пристигнахме в испанската столица в полунощ. Резервирахме настаняване чрез услугата Airbnb, но домакинята на апартамента любезно изчака да се настаним за следващите два дни. А апартаментите според мен са най-доброто, което видяхме в този град. Това беше двустаен тавански апартамент на последния етаж под покрива. От една страна, това създаде леко неудобство поради наклонените тавани, а от друга, през прозорците можехме да стигнем до керемидения покрив, където прекарахме много време. По принцип това беше най-живото впечатление от това да си в Мадрид.

Апартаментите бяха разположени в самия център на Мадрид, съвсем близо до Плаза дел Сол. Това, разбира се, беше най-доброто място, но имаше и минус. Огромен брой жени с ниска социална отговорност изпълзяваха да работят по всички близки улици след тъмно.

Въпреки че кой съм аз!? Ниската социална отговорност, присъща на Мадрид, е не само за жените, тъй като улиците са пълни с травестити, които продават телата си. Толкова много представители на ЛГБТ общността, както в Мадрид, не съм виждала никъде другаде. Нямам нищо против тях, но когато се изложи на показ, става отвратително. На една оживена улица на един от балконите на първия етаж имах възможност да видя такава сцена: там имаше две мускулести момчета с гол торс, които пушеха, а от стаята излезе трети и ги целуна и двамата.

След като се регистрирахме, бродихме безцелно няколко часа в центъра на Мадрид, а сутринта продължихме с пълноценна разходка. И сега, по мое субективно мнение, в града няма нито една емблематична атракция, с която градът би могъл да се свърже, като Айфеловата кула в Париж или Биг Бен в Лондон. Единственото, което наистина помня, беше паметникът на Сервантес. А именно - скулптурата на Дон Кихот и Санчо Панса.

По време на престоя ни в града беше адски ад заради жегата. Това изобщо не добави ентусиазъм. Особено, когато вземете предвид големия брой препълнени контейнери за боклук, които стояха по същите тези улици. Лесно е да се предположи, че миризмата навсякъде е била подобаваща.

Дисциплинирано се опитахме да обиколим всички емблематични места на града, но не пожелахме да се задържим никъде. В крайна сметка в апартаментите имахме климатик, разкошен керемиден покрив и няколко студени кенчета в хладилника.

На керемидите посрещнахме зашеметяващ залез и по-близо до нощта посетихме нощен клуб. А по отношение на нощния живот в Мадрид, всичко е наред. Това не означава, че съм голям фен на нощните клубове, но все пак, дори по този показател, Мадрид е малко по-зле от Лисабон.

На връщане към нашето жилище бяхме нападнати от черни жрици на любовта. 

На следващия ден, вечерта, отлетяхме за Будапеща, която стана финалната точка на нашия Евротур.