В мрачните дълбини на "зоната на здрача" на океана живеят ракообразни с размер на юмрук, подобни на скариди, с абсурдно големи очи. По-голямата част от главата на Cystisoma е заета от очите ѝ. "Колкото по-голямо е окото, толкова по-голяма е вероятността да улови всички фотони, които се намират там", казва Карън Озбърн, учен-изследовател в института "Смитсониън" във Вашингтон, пише БГНЕС.
Голямото предизвикателство за животните, живеещи в дълбоки води, в случая на Cystisoma между 200 и 900 метра дълбочина, е да виждат и същевременно да не бъдат забелязани от хищниците. "В общи линии това е като да играеш на криеница на футболно игрище", казва Озбърн. "Няма зад какво да се скриеш."
Cystisoma прикрива огромните си очи по уникален начин. Вместо да концентрира пигментите в малка област, казва Осбърн, тя разпръсква ретината си в тънка линия от малки червеникави точки, които са твърде малки, за да бъдат видени от повечето животни.
Наноскопичният килим и сферите правят 100 пъти по-вероятно светлината да премине направо през Cystisoma, вместо да се отрази в окото на преминаващ хищник. "Работи точно по същия начин, както антирефлексното покритие на лещите на фотоапаратите", казва Осбърн. "Тези момчета са абсолютни майстори на прозрачния камуфлаж в дълбоките води."
Тези ракообразни се размножават чрез чифтосване. Ключът към това как партньорите се намират един друг е в големите антени на мъжките Cystisoma, покрити със структури, които откриват химикали в заобикалящата ги вода. "Те всъщност се усещат един друг", казва Осбърн.