Човечеството от хилядолетия си задава въпроса „Защо хората остаряват различно?“. Може би откакто сме се научили да броим годините си и да ги сравняваме с тези на съседа, приятели, братя, сестри и пр. До отговора ни приближава носителката на Нобелова награда в областта на стареенето д-р Елизабет Блекбърн и съавторът ѝ здравният психолог д-р Елиса Епъл, пише Блиц.
Едното крайно мнение е, че процесът на остаряване е предопределен от природата и че това е нещо, което не зависи от нас.
Още древните гърци са дали живот на тази хипотеза чрез мита за мойрите – три възрастни жени, които се суетят около бебето в деня на неговото раждане. Първата мойра преде нишка; втората мойра отмерва дължината на тази нишка, а третата я прерязва.
Животът ти се определя именно от дължината на нишката. След като мойрите си свършат работата, съдбата ти е предрешена.
Идея жива и до днес, макар и с по-научна обосновка
Според последните научни дискусии по въпроса за наследствеността здравето зависи най-вече от гените. Около люлката ви най-вероятно не са се навъртали мойри, но генетичният код по-прецизно определя какви са рисковете от сърдечносъдови болести, рак, както и общата продължителност на живота още преди раждането.
Може би дори без да го осъзнават, много хора вярват, че наследствеността е единственият фактор за стареенето. Ако трябва да обяснят защо един човек остарява значително по-бързо от друг, те биха казали следното: „Всичко е в ДНК-то.“; „Има лоши гени.“
Убеждението, че „гените са нашата съдба“, разбира се, не е единствената възможна версия. Можем уверено да отбележим, че качеството на нашето здраве се определя също и от начина ни на живот. А това се отразява съответно и върху продължителността на живота и качеството му в по-напреднала възраст.
В днешно време все повече хора смятат, че заобикалящата ни среда е по-важна от наследствеността и че навиците играят много по-съществена роля от гените.
Кое е по-определящото? Наследствеността или средата? Гените или начинът на живот?
Всъщност и двете са изключително важни, но още по-важно е взаимодействието помежду им. Човек се ражда с определен набор от гени, но начинът на живот може да повлияе на проявата на тези гени. В някои случаи факторите от жизнената среда могат да задействат или блокират изявата на гените.
Както казва изследователят Джордж Брей, „Гените зареждат оръжието, а средата, която ни заобикаля, дърпа спусъка.“
Една напълно различна идея за вашето здраве и остаряване...
Молекулярният биолог д-р Елизабет Блекбърн и здравният психолог д-р Елиса Епъл в книгата „Ефектът на теломерите“ предлагат едно революционно и напълно ново разбиране на процесите на стареене и на човешкото дълголетие и здраве.
Те откриват, че свързващото звено между наследствеността и начина на живот, между ума и тялото, са окончанията на нашите хромозоми – теломерите.
Теломерите се оказват онзи скрит механизъм, който обяснява защо и по какъв начин се изчерпват ресурсите на организма, а тяхната дължина определя колко дълго ще се наслаждаваме на изпълнен с енергия здраве и живот.
В книгата авторите по един достъпен начин правят дисекция на здравето до клетъчно ниво, за да ни демонстрират как изглежда преждевременното клетъчно остаряване и какви щети може да нанесе на тялото. И най-важното – те ни показват не само как да избягваме този процес, но и как да го обърнем в обратната посока.
Смайващото откритие
Смайващото откритие, което правят те и редица други учени, е, че теломерите всъщност могат да се удължават, т.е. стареенето и свързаните с него болести и неразположения е динамичен процес, на който може да се влияе.
И в края на краищата остаряването може да се ускори или забави, дори да се обърне, защото теломерите не просто изпълняват командите, подавани от нашия генетичен код.
Оказва се, че теломерите ни слушат. Те поглъщат всяка инструкция, която им даваме със своя начин на живот.
Така на практика те може да ускорят или да забавят процеса на клетъчно стареене.