В началото на XX век едно 7-годишно момиче предизвиква международен скандал. Толкова голям, че Иван Вазов пише стихотворение в нейна защита. Става въпрос за произведението му “Па шта си ти” и малката Васка Зойчева, пише poznanieto.bg.
Това е случка, която се разиграва на 14 октомври 1912 година. По това време българската войска води успешни действия срещу Османците, а сърбите успяват да влязат първи в Македония. На 14 октомври, сръбският престолонаследник Александър Караджорджевич влиза в Скопие.
Бива посрещнат от деца с цветя. Между тях е и 7-годишната Васка Зойчева. Александър решава да я попита – “Па шта си ти”(Каква си ти), а тя отговаря “Българка” за което получава шамар от престолонаследника.
Тази случка не остава незабелязана от българите в Скопие, които смятат, че са посрещнали освободители, но разбират, че не е така. Реакцията е толкова силна, че стига и до българския поет Иван Вазов.
В отговор на тази случка и поредица от други изстъпления срещу българското население от страна на нашите съюзници, той пише следното стихотворение:
“Па шта си ти?”
– такъв въпрос задава във твоя дом безочлив чужденец.
“Па шта си ти?”
– с такваз псувня смущава душата ти некакен пришълец;
“Па шта си ти?”
– туй питане навред
– при Дрин, при Шар, при Вардар, Преспа драга
о, бъларино, сърбин ти полага и чака с начумерен лик ответ.”
Черно петно остава върху репутацията на Александър Караджорджевич заради скандала. Дори когато става крал на КСХС(Кралство на сърби, хървати и словенци), той се свързва със семейството на Васка Зойчева. Предлага им да излязат публично и да кажат, че такава случвк не е случила, а в зямана той им обещава сериозна парична сума. Въпреки това, семейство Зойчеви отказват тази сума и запазват позицията си.
Разбира се, стихотворението на Иван Вазов не е посветено само на малката Веска Зойчева.
Тя е просто символ на всички репресии, които българите се виждат принудени да изтърпят от техните съюзници. Същият Александър Караджорджевич иска да се отслужи молебен в “цар-Душановата църква” – както той нарича българският храм в Скопие.
Ето още няколко емблематични случки с българи в Македония само в рамките на Балканските войни, които са документирани:
Българин е бит, защото е поздравил роднините си на български при изпращането им на гарата. (Димче Арсов)
Българин е бит, защото се забавил със смяната на надписа на дюкяна си от български на сръбски. (Тома Топалов)
През април 1913 година се разиграва интересна ситуация в Куманово. Сръбските власти карат всички български първенци да подпишат декларация, че са сърби. Те единодушно отказват, но в рамките на следващите няколко дни всички безследно изчезват.
По време на празнуване на рождения ден сръбския престолонаследник на 4 декември 1912 година в Охрид, българският учител Атанас Лютфиев вдига наздравица в честа на Фердинанд. След това изчезва безследно.
Разбира се, това е много малка част от информацията. Най-емблематичен се оказва доклада на майор Йосиф Разсуканов от българската армия, който пише до военния ни министър генерал Никифоров – 31 март 1913 година. В този доклад той разказва случка за среща на българското население пак със сръбския престолонаследник в село Бразда – около Скопие.
Цитираме дословно част от разговора му с възрастна българка от селото:
“Княз Александър:
– Какво перете, откъде сте, как ви казват?
Гайта Павлова:
– Не виждаш ли, господине, оттука сме.
– Шта си ти?
– Българка.
– Шта си ти?
– Българка, господине.
Князът (раздразнен):
– Кой те е учил така да казваш?
– Аз сама си знам, господине. Така си викаме ний в това село.
– Аз зная кой те учи, но и той, па и ти ще разбереш, ако те заудрям с този гърбач (камшик)!
– Нас и турци са ни били, па и вие, ако искате, бийте ни! Аз ви казвам що е право.”