16 април 1346 г.: На картата се появява Сърбия с цар Стефан Душан

На 16 април 1346 г. Стефан Душан е коронясан официално за „цар на сърби и ромеи“, с което се обявява създаването на Сръбското царство.

Скопският църковно-народен събор се провежда през Страстната седмица, 9 – 16 април, до Великден, във Виргинския манастир.

Моментът за свикването на събора не бил избран случайно – властта в Константинопол по това време издъхвала в лицето на малолетния император Йоан V Палеолог и оределия регентски съвет съставен само от императрицата-майка Анна Савойска и патриарх Йоан XIV Калека.

Този акт е подкрепен от Търновската патриаршия, като българският патриарх Симеон лично участва в коронацията и в провъзгласяването на Сръбската архиепископия за патриаршия. Съюзът между България и Сърбия е допълнително скрепен от брака на Душан с Елена, сестрата на българския цар Иван Александър.

След събора до началото на 1348 г., когато начело на империята е вече Йоан VI Кантакузин, но при върлуваща черна смърт, Душановото царство завоювало всички владения на Ромейската империя на запад от Христопол (Кавала).

Сръбското царство се превръща в първа сила на Балканите до смъртта на Стефан Душан през 1355 г.

Основите на единната сръбска средновековна държава са положени по-рано от великия жупан Стефан Неманя (1167–1196), основател на династията на Неманичите. На 4 януари 1217 г., при Стефан Първовенчани, общността, под името Кралство Рашка, получава международно признание като независимо кралство.

Макар постепенното завладяване от Османската империя да започва още след битката на Косово поле (1389 г.), сръбската държава продължава да съществува под формата на Сръбско деспотство.

Падането на столицата Смедерево през 1459 г. бележи края на средновековната сръбска държава и официалното установяване на османско владичество.

През 1521 г.: Белград е превзет от Сюлейман Великолепни, с което османците затвърждават контрола си над целия регион.

Пътят към свободата е дълъг и започва с поредица от въстания в началото на XIX век:
След Руско-турската освободителна война и решенията на Берлинския конгрес, Сърбия получава пълна международно призната независимост.

С Балканските войни Сърбия окончателно премахва османското присъствие в по-южните си територии (Рашка, Косово и Метохия).

След Първата световна война Сърбия става водеща сила в новото Кралство на сърби, хървати и словенци (преименувано на Югославия през 1929 г.)

След разпадането на Социалистическа федеративна република Югославия (1945–1992) и последвалите конфликти, Сърбия остава в съюз с Черна гора до 2006 г., когато след референдум става самостоятелна република в сегашния си вид.