Холандия запазва позицията си на върха на годишния европейски здравно-потребителски индекс (EHCI), който сравнява системите на здравеопазване в Европа.
За четвърта поредна година Холандия си осигурява върховата позиция по 48 показателя като например пациентски права и информация, достъп, превенция и резултати, измежду 35 европейски страни, като получава 870 от максимума 1000 точки.
Това става ясно от доклада на шведската неправителствена организация Хелт Кънсюмър Пауърхаус (Health Consumer Powerhouse) за Европейския здравно-потребителски индекс за 2013 г. .
В рамките на ЕС, Холандия се следва от Дания, Белгия и Германия
като страните с най-добро здравеопазване, докато Румъния, Португалия и Латвия отбелязват най-ниски резултати. Европейският здравно-потребителски индекс EHCI е съставен от комбинация от публични статистически данни, анкети на пациенти и независими изследвания, проведени от шведската неправителствена организация Health Consumer Powerhouse (HCP).
В своята реч на представянето на EHCI 2013 в Брюксел на 28 ноември, авторът Арне Бьорнберг каза, че ЕС би могъл много да научи от холандското здравеопазване.
"Холандия има, както я наричаме, „хаотична система”, което означава, че пациентите имат свобода в огромна степен да избират както откъде да закупуват своята здравна осигуровка, така и къде да получават медицинско обслужване. Разликата между Холандия и други страни е, че този хаос е управляван. Решенията за здравеопазването се вземат в диалог между пациентите и специалистите в здравеопазването," каза Бьорнберг.
Той добави, че независимо от приказките относно финансовата криза, действителните резултати от лечението в Европейското здравеопазване продължават да се подобряват.
Като цяло, по всички показатели в доклада, България е на 31 позиция с 528 точки. Изследвани са общо 35 европейски страни – Полша с 521 е след нас, на 32 място, Латвия с 516 точки на 33, Румъния с 478 точки на 34 и Сърбия с 451 на 35 позиция.
Лидер за четвърта поредна година е Холандия с 870 точки.
Болнични разходи като дял от общите разходи на здравеопазването
Получила силен тласък от началото на 90 години на 20 век с навлизането на неинвазивните и мини-инвазивните терапии, „поликлинизацията” стана главна област на развитие за съвременното здравеопазване. Тези методи не само са по-малко инвазивни, но и обикновено осигуряват по-добри резултати от старите терапии. Също така, приемането в болница не е нещо желателно – ако едно състояние може да бъде лекувано, без да е необходимо пациентът да прекарва нощи в болнично легло, това намалява инфекциозния и други рискове и съществено снижава разходите. Лечението на дадено състояние в извънболничен режим струва 1/3 от разхода за лечение на същото състояние при прием в болница.
Степента, до която е направен този преход, много зависи от местните професионални нива. Недомислиците в системата на финансиране също може да са от значение, например заплащане на болниците въз основа на леглодни, което създава стимул за извършване на болнични процедури. Виден пример е показателя Извънклинична диализа, където делът на извършените диализи извън болници е например 39½ % в Малта и 5½ % в Германия.
Вследствие на това, „съотношението на болничните разходи към общите разходи в здравеопазването” може да се използва като мярка за „структурна античност” на системата на здравеопазване.
Най-високият индекс „Античност” се намира в България (малко под 60%),
Румъния (малко над 50%) и Албания (малко под 50%) – страни, които трудно могат да си позволят ненужни разходи в здравеопазването. Първенецът в класацията на 29 европейски страни по този показател е Португалия с около 20%. (Източник – база данни на СЗО от юли 2013 г.)
Увеличаване на дела на личните плащания в общите разходи на здравеопазването
Доколкото данните по този параметър в базата данни на СЗО може да се считат за логично приемливи, изглежда има слаба тенденция към по-високи стойности на частните плащания, изразени като дял от общите разходи за здравеопазване. Тази тенденция е най-забележима в по-бедните централно- и източноевропейски страни и в страните, считани за жертви на финансовата криза (Португалия, Унгария, Латвия, България, Ирландия). В България, от около 60% дял през 2010 г., публичните разходи в здравеопазването падат на около 55% по последни данни.
При показател Общо разходи за здравеопазване, коригирани с покупателната способност, за 2011 г. България е на четвърто място отзад напред с 1064 щатски долари – след нея са само Румъния (901), Македония (789), Албания (565).
По отношение на инфекциите Methicillin-resistant Staphylococcus aureus (MRSA)
В изследването Европейски здравно-потребителски индекс 2007 беше обърнато значително внимание на проблема за разпространението на резистентността към антибиотиците: “Инфекциите MRSA в болниците изглежда се разпространяват и в момента представляват значителна заплаха за здравето в една от всеки две разглеждани страни.” За съжаление, единствените страни, където се забелязва значително подобрение, са България (но все още процентът на резистентните вътреболнични инфекции е над 20!), Полша и Британските острови. Понастоящем, само седем от 35-те страни могат да кажат, че MRSA за тях не е основен проблем – и доста потискащо е, че това са същите седем страни, които са били и през 2009 г.!
По показателя лекари на 100 000 жители България все още е в групата
на сравнително добре обезпечените страни като Германия, Литва, Швеция – малко под 400 лекари на 100 000 човека.
България е една от осемте страни от тези 35 разгледани, в които няма въведени електронни рецепти – наред с Албания, Македония, Кипър, Латвия, Малта, Сърбия и Словакия.
Заедно със Словакия, България е на трето място по осигурен достъп на пациента до собственото му досие, след лидерите Дания и Норвегия.
Според изследване сред пациентските организации, при показателя време за чакане при планирани основни операции, България е подобрила резултатите си и се е изкачила на трето място след Албания и Белгия. По показателя достъп до личния лекар сме в групата на най-свободния достъп. В спешните отделения също не се чака много до започване на лечението – на четвърто място сме след Хърватска, Холандия и Белгия. Чакането за КТ скениране (неспешни състояния) обаче е повече от седмица.
По отношение на ражданията с Цезарово сечение, България все още е сред страните
с повече от 300 операции на всеки 1000 раждания. Сред „лидерите” сме и по брой аборти на 1000 живородени – над 400, а след нас са само Естония и Румъния. Детската смъртност е много висока (над 8 на 1000), което ни поставя на предпоследно място пред Румъния (над 9 на 1000) – дори в Албания и Македония показателят е под 8 на 1000.