В Италия като сценарий от филм на италианския режисьор от Тоскана Леонардо Пиерачони е празникът "Кухнята със скромен произход" – олицетворение на териториално и национално самоуважение, предава БНР.
За италианците тяхната кухня е нещо свято: тя е майка, родeн кът и национална гордост.
Няма италианец, който да се отрича от някое ястие - било то от неговия или от другия край на Апенинския полуостров. През лятото няма село, което да не празнува своите специалитети, запазени във времето. Събират се хора от цялата околност, а привличат туристи - с музика и с типична храна.
В Тоскана в селището Кастелина Маритима от 33 години насам се чества местната кухня. То е било миньорско селище от времето на етруските, където добивали алабастър.
Съчетанието между миньорския труд, недоимъка и виртуозността да се създава семпла от наличните продукти храна е увековечено в книга с рецепти, представени като поезия.
Те са събрани в готварската книга "Под сянката на Белите камъни" ("All'ombra dei Sassi Bianchi") с подзаглавие "Трийсет легенди за 30 рецепти".
Написана е през 1987 година от Алдо Кастелани и Иралдо Мангони.
Издава я общината на Кастелина Маритима като в уводния материал пише: "Това е част от нашата история, характерна с простотата на ежедневието на една жизнена територия, богата на култура, емоции, вкус, аромати и усещания, от които човекът на 21-ви век се нуждае".
Именно чрез книгата се организира двудневният празник "Della cucina povera" – буквално в превод на бедната кухня, т.е. от скромен произход.
За празника тази година концерт на сцената пред Екомузея изнесе "Хорът на миньорите от Санта Флора" - също миньорско селище в Тоскана. Песните му разказват и за непосилния труд в мините, и за небето и морето като богатство. Присъстващите на концерта бяха развеселени и с песен, посветена на Силвио Берлускони, чието име вече носи летище "Малпенса" в Милано.
Гостите на Кастелина Маритима се редяха и на опашки, за да опитат храната, приготвената според рецептите от книгата "All'ombra dei Sassi Bianchi".
Сред тях: "Maccheroni al sugo di Coniglio" - макарони със сос от заек, "Minestra di briciolelli" – супа от трохи, "Uova trippate" – яйца на омлет, нарязан на ленти, в сос от запържен лук, моркови и магданоз.
Шкембето е много уважавана храна в област Тоскана в най-различни варианти.
Кастелина Маритима има своя рецепта "Шкембе по кастелински", за която за БНР разказа готвачката Тициана:
"Сготвено с умение, шкембето е деликатес, от които можеш да си оближеш пръстите. Хапва се стоплено добре и поръсено с качокавало, а в мазничкия сос топите хляб“.
Рецептата в книгата също гласи, че "добре измитото шкембе се сварява, а след това се реже на лентички и парченца. В меден или алуминиев тиган в чист зехтин се прави запръжка от ситно нарязани лук, чесън и магданоз. Прибавя се свареното шкембе, разбърква се и се посолява. Добавя се и лют червен пипер. Когато шкембето поеме добре тази смес се прибавя предварително затоплена вода и се оставя да ври, като се наблюдава тя да не изври напълно"
"Това скромно блюдо", се казва още в поетично написана рецепта, "не губи своя вкус и аромат, дори да се стопля много пъти - напротив, става още по-вкусно и иска само хубаво домашно червено вино".
В книгата с рецепти в стихотворна форма "All'ombra dei sassi bianchi" обаче, никъде не се посочват количествата на използваните продукти.
Усещат се - толкова, колкото има.
Важни са добрият усет и настроението.