След внимателна и продължителна реставрация, параклисите в южната част на храма Ахмену, разположен в прочутия древноегипетски религиозен комплекс в Карнак, отново са достъпни за публиката. Това съобщи Министерството на туризма и на паметниците на културата на Египет, като подчерта значението на проекта за съхраняването и представянето на едни от най-фините образци на Новото царство.
Реставрацията е извършена в партньорство с Египетско-френския център за изследване на храмовете в Карнак (CFEETK) — дългогодишна институция с ключова роля в изследването и опазването на археологическите структури в района. „Това не е просто реставрация, а възстановяване на културна памет. Отворените параклиси позволяват на съвременната публика да види сцени, останали скрити в продължение на хилядолетия“, коментира д-р Мохамед Исмаил Халед, генерален секретар на Върховния съвет за антиките на Египет.
Ритуална архитектура от епохата на Тутмос IIIЮжната част на храма Ахмену — познат и като Празничната зала на Тутмос III — съдържа седем взаимосвързани светилища и две големи помещения с колонади. Изградени през управлението на Тутмос III (1479–1425 г. пр.н.е.), тези структури са служили като сцена за важни ритуали, свързани с държавната религия на Египет.
Сред изключително добре съхранените стенописи се открояват сцени с жертвоприношения в чест на бога Амон, изображения на самия фараон, както и сцени от фестивала Сед — юбилейно тържество, провеждано след 30 години на власт, чиято цел е била да поднови сакралната легитимност на владетеля. В някои случаи събитието се е повтаряло на всеки три години след това. В надписите и изображенията ясно личи политическата и идеологическа роля на религиозните практики в управлението на Новото царство.
Тутмос III, често наричан „Наполеон на Древен Египет“, е сред най-значимите фигури в древната история на региона. Той не само консолидира централната власт и религиозната структура, но и превръща Египет в регионална суперсила. Според египтологични изследвания, фараонът провежда над 17 военни кампании, достига чак до Ефрат и поставя под египетски контрол територии от днешна Сирия до Судан. Неговото дълго управление съвпада с архитектурен разцвет, особено в Луксор и Карнак, където са изградени или разширени десетки храмови комплекси.
Храмът Ахмену е особено ценен за археолозите заради функциите си не само по време на Сед-фестивала, но и в контекста на по-късния Фестивал Опет — ежегоден ритуал, в който образът на Амон бил пренасян от Карнак до Луксор по суша и вода, за да се потвърди отново връзката между божеството и фараона.
Археологията и предизвикателствата на реставрациятаПроцесът по възстановяване на южните параклиси е продължил няколко години, с акцент върху стабилизирането на архитектурните структури, почистване и консервация на стенописите, както и изграждане на достъп за посетители, съгласно международните стандарти за културно наследство. Според CFEETK, екипът е използвал най-нови методи в лазерна документация, фотограметрия и пигментен анализ, което е позволило разчитане на множество надписи, останали неразбираеми при предишни проучвания.
Отварянето на реставрираните параклиси е не просто туристическо събитие, а културен акт с международно значение. Те дават възможност на египтяни и посетители от цял свят да се докоснат до ритуалния свят на една от най-влиятелните цивилизации в човешката история.
Проектът е част от по-широка стратегия на египетските власти за възстановяване и социализация на обекти от културното наследство, в контекста на нарастващ интерес към археологията, историята на религиите и древните общества. Благодарение на такива усилия, Карнак — един от най-големите религиозни комплекси, изграждани някога — продължава да разкрива нови пластове от своето монументално минало.