Най-продължителните часове по религия и добродетели провеждам в колата, когато пътуваме с детето по някоя от така наречените ни магистрали.
Така, както се моля на Господ и всякакви сили и енергии, докато изпреварвам ТИР, не си спомням да съм се молила въобще по друг повод в живота си. Моля се шофьорът да ме вижда, моля се да не е заспал, моля се да не тръгне внезапно той да изпреварва друг ТИР и да идем всички в канавката.
Имам си и правила - първо, гледам да не пътувам в неделя и петък, особено в петък.
Това коментира във "Фейсбук" Красимира Хаджииванова.
Второ, да не е рано сутрин, че да не ме връхлети някой, играл допреди малко в Студентски град, и после се метнал за малко в колата.
Трето, да не е късно вечер и ако не се налага - никога през нощта, защото не знам вие по Тракия нощно време минавали ли сте скоро, и виждали ли сте как тирове препускат един след друг и се гонят в лявата лента. Ако въобще ги видите в тъмницата, разбира се, защото по така наречените магистрали нощно време нищо не се вижда - нито осеяните с огромни дупки и неравности ДВЕ ленти, нито паркираните в АВАРИЙНАТА лента тирове, които си кибичат там, често без никакво обозначение.
Четвърто, пето, шесто и двайсто - не спирай в аварийна, не карай постоянно в лявата, не карай бързо в дясната, че ще се пребиеш в скъсана гума, дълбока дупка или стърчащо желязо, или пък ще излетиш от гигантските локви вода при дъжд.
Моля се и заради така наречения асфалт от ТЕМУ по така наречените ни магистрали, от който избрани хора си оправиха живота за шест поколения напред, а пък други си го съсипаха за шест поколения напред.
Заради крадливите схеми на АПИ и изчезналите милиарди за строеж на легендарната магистрала Хемус, превърнали се във вили, басейни и коли. Ние по-бързо откраднахме парите и купихме вилите, басейните и колите, отколкото построихме нови 10 км от магистралата.
Заради "милиардите" километри криви и тъмни пътища с объркващи или липсващи табели и упътвания - първа гордост на стендъп артиста, който управляваше 20 години.
Заради това, че най-икономичният, екологичен и логичен транспорт - железопътният, продължава да е като в държава от четвъртия свят, вместо да е предпочитан, развиван и промотиран. За сметка на промотирането, лобирането и закрилата на определени компании за автобусен транспорт, някои от които знаем, че се отчитаха месечно с хиляди евро на Сарафов, роднините му и кой знае на кого още.
Заради липсата на отговорност, отбиването на номера, хвърлянето на прах в очите.
Не знам дали в Европа има друга държава, в която да губят децата си с такава бясна скорост. Ние все още нямаме детска болница, трепем си децата по пътищата, събираме им пари за лечение в чужбина със специални кампании.
Оглеждам се наоколо и виждам, че се превръщаме в някакви невротизирани животни, които се чудят дали ще оцелеят от София до Бургас, за да заведат и тая година детето за 10 дни на море.
Нервните ни системи са изпилени до краен предел, защото тук се налага да анализираш и интерпретираш данни, просто за да извършиш елементарно действие, като да идеш на 300 километра от дома си без някой да те утрепе по пътя.
На всички ни трепери окото дали ще си опазим децата по пътищата, в училище, ще имаме ли пари да им осигурим НЯКАКВО читаво средно образование, ядат ли боклуци, които ние лично им купуваме, защото на опаковката пише, че е храна, направили ли сме достатъчно за емоционалната им интелигентност, докато сме изразявали по площадите гражданската си позиция по хиляди въпроси, от които държавата е абдикирала, и ще научат ли наизуст Хайдути, че в пети клас това било от най-важните умения.
Всички искаме едновременно децата ни да оцелеят, но и да станат самостоятелни, спокойни и отговорни възрастни, и аз просто не знам дали двете неща в тези условия не са взаимоизключващи се.
Нали си представяте, че вчера две майки са изпратили децата си до колата, пожелали са им успех, прегърнали са ги и са им казали "Обадете се по пътя и като пристигнете" - и повече не са ги чули?
А помните ли, че преди няколко години друг ТИР нахлу в насрещното на Тракия и затри цяло семейство, като само малката дъщеря оцеля, защото останала в София при баба си?
И тогава водихме разговор за бетонни разделители, контрол върху тежкотоварния транспорт и в коя лента трябва да карат тировете - видя се докъде сме я докарали. До вдигане на цената на винетките за същите тия скапани пътища.
И за да не завършваме трагично, а може би за да завършим точно така, ви казвам, че пиша този статус отново от влака до Варна.
Ако помните, миналата година ви описах как протича пътуването - първо си взимаш крайпътен влак до София Север, после прескачаш пероните и се хвърляш в истинския влак до Варна, но това никъде го няма описано - човек се ориентира по опита си от други преживявания (например в пощата, в КАТ и тн).
Тази година пак е така, но на перона се появи и чужденец, който проведе анкета с малкото англоговорящи граждани, за да разбере как, аджеба, да стигне до истинския влак за Варна.
Миналата година нямах кеш, за да си купя нещо от вагон-ресторанта, и така си стоях, жадна и клета, защото "с карта не може".
Тая година се подготвих и взех пари, но сега пък няма вагон-ресторант.
Пътуваме от 7 сутринта, по план ще пристигнем в 14.50 във Варна и НЯМА ОТКЪДЕ ДА СИ КУПИШ ВОДА, кафе или каквото и да е.
Няма, бе. Няма една вендинг машина дори. Може би, ако тръгнеш да умираш от жажда, ще се прежалиш и ще лочиш от чешмата в тоалетната въпреки предупредителния надпис, че не е годна за пиене. Нося си една малка бутилка от София и отпивам от нея само в краен случай, на по-големите гари, и така отброявам колко остава до третия (или който там е) най-голям град в България.
И все пак, при пътуване за една вечер до Варна, предпочитам ТОВА пред шофиране 1000 км през Бургас и обратно (защото оттам е по-лесно човек да стигне до Варна). Просто догодина ще си взема и пари, и бидон с вода, и няма да има изненади.
За всичко останало в живота, скъпи съграждани, имаме един хубав израз - "да не ти се случва това, което майка ти го мисли", обаче трябва да го осъвременим малко.
"Да не ти се случва това, което майка ти, в България, го мисли" обобщава всичко, което може да ти се случи тук, та дори и немислимото.