Случи се и на мен. Три пъти. До сега не вярвах, че полицията може да помогне, сега вече съм сигурен.
Живея в престижен квартал и съм жертва на системен съседки тормоз. Трима братя, без златната ябълка, се оказаха наследници на апартамент в съседен блок. Братята, естествено с умствен капацитет на липсващата от цялата конфигурация златна ябълка, се разцепиха от купони. Няма лошо, били сме млади, радвали сме се на живота, нямаше да кажа и „гък”, но нещата излязоха извън контрол. Звъннах на полицията…
Не говоря за едно, или две партита, а за нон стоп купони, като на Слънчака дет' се вика, само, че пияните англичани може да идват на курсове при милите ми съседи.
Нефелните момченца, викащи от балкона като германска агитка след отпадането от Световното, така и не се уредиха с гаджета, а, повярвайте ми, пробваха (бях свидетел, не само аз, а и живущите на 2 км от нас). Ако питате мен, няма и да се уредят, ама това си е мое мнение.
Явно нервирани от половата си немощ, въпросните трима братя осъзнаха, че единствен избор им остава ламята от приказката и изкарваха цялата си агресия, хвърляйки всевъзможни предмети от височината на моментното си положение.
То не бяха бутилки, столове, части от гардероб, детско камионче (явно им е било голямо и за тримата), всякакъв вид дамски и мъжки обувки, купувани от престижния мол „Илиянци”, а за фасовете и чашите 'ич няма да правя проблем.
В началото не ми правеше впечатление, както казах – млади са нека се радват преди да ги вземат като чистачи в някоя хранителна верига.
Положението обаче рязко ескалира, когато в два часа през нощта бях събуден от шум, граничещ с падането на малък мамут от 30 метра височина, може да бъркам за височината, но със сигурност беше мамут.
Скочих, хвърлих се към балкона, изричайки думи, от които би се засрамил и Дедпул, ама тоя от втората серия.
Стъпвайки на терасата се спънах в обувка, гарнирана с остатъци от саксия с индрише… ако не индрише е било здравец, ботаниката не ми е силна, съжалявам.
Стресът беше пълен, след като намерих още една обувка, която обаче нямаше нищо общо с първата…дори нямах чифт…какви са тия хора, които хвърлят различни чепици?
Бълвайки обиди, клетви, и стари келтски молитви обърнах взор към недорасляците, но странно не срещнах разбиране. Звъннах пак на тематичния 112, оттам любезно ми обясниха, че не могат да направят нищо, ако не им отворя вратата на входа. Ми не мога, не съм в този блок… и всичко свърши!
Реших, като всеки нормален българин да взема нещата в свои ръце. Отидох пред входа на купонджиите, изчаках малко и се показа нещо, което, ако може да пее със сигурност ще вземе следващата награда на Евровизия. Ама не бил от братята, които не са точно братя, щото никой не знае кой е баща му. Както и да е, помолих, най-учтиво умаления вариант на Кончита Вурст да се обади на някой от дебилните „собственици” да слезе и да се разберем като мъже. След 1 минута се появиха три келешчета с размерите на едри пинчери. Зарадвах се, щото в сравнение с моите 100 кг, поддържани с много картофки и бира, изглеждаха като голи косерчета (пиленцата на коса, демек).
Моментално се заех да ги ръчкам в ребрата….и тогава съвсем неочаквано за всички се появи полиция. Обясниха ми, че нямам никакво право да ги пипам, скараха ми се строго. Записаха ми данните и ме помолиха да се прибера.
Купонът у новата, почти узаконена от Истанбулската конвенция, форма на живот продължи до 5 часа... Амбицирах се и звънях още няколко пъти на 112, повече никой не дойде.
Надявам се довечера никой да не извика полиция, щото ….предпочитам да не ме пази. Поне не така както пазеше две жени, подали няколкократно сигнали за тормоз и в последствие намерени мъртви!
Сетих се за един виц, в който жена обяснява как се пази от забременяване. Избирала младеж с мека пи..ка и му слагала два презерватива за по-сигурно. Та така ме предпази и мен родната полиция.