Коментар на Евгений Дайнов:
Известната руска журналистка (в изгнание, разбира се) Юлия Латинина намери точните думи: "Путин одира от тялото на Русия и бездруго много тънката кожа култура".
Истината е, че никой предходен кремълски диктатор не е успявал така да одере тънкия слой руска култура, че на нейно място да остави същинска пустиня. Това пръв постигна Владимир Путин. От Сталин до Андропов са виреели творци и творби, които в днешна Русия са немислими.
Путин никога не би допуснал подобни творби
Може би днес Путин би допуснал „12-те стола“; но нямаше да допусне появата на „Златния телец“. Защо? Защото във втората творба на Илф и Петров целият сюжет се върти около тежко корумпиран държавен служител.
По времето на сатрапа Сталин излизат романи, съчувстващи на най-злите врагове на болшевиките от времето на Гражданската война – белите армии: „Тихият Дон“ на Михаил Шолохов, „Бяла гвардия“ на Михаил Булгаков, както и първите два тома на „Ходене по мъките“ на Алексей Толстой. Днес подобно нещо – Путин да допусне романи, симпатизиращи на негови врагове като например Навални или Немцов – е абсолютно немислимо. Абсолютно немислима би била и появата на „Кучешко сърце“ на споменатия вече Булгаков. Няма как Путин да разреши публикуването на роман, в който неврохирург превръща улично псе в човек, който става най-верният поддръжник на властта.
Сталин допуска появата на „Конармия“ на Исак Бабел, където виждаме описани нечовешки жестокости, извършвани по рутинен и всекидневен начин от „червената“ конница. Путин никога не би допуснал появата на творба, в която да прочетем за зверствата на днешната руска армия в Украйна.
Даже Хрушчов и Брежнев не попречиха на тези творци
На свой ред последвалият Сталин Никита Хрушчов, въпреки че гледа на живота през очите на простоват човек, позволява публикуването на повестта на Александър Солженицин „Един ден на Иван Денисович“. Няма как днешният руски диктатор да допусне книга, в която се описва всекидневието на негов затворник, запокитен в сибирски концлагер.
Хрушчов не пречи и на появата на сатиричните научно-фантастични творби на братята Стругацки, всяка от които изобличава тъпоумието на тогавашния държавен строй (оглавяван от него). Открехва вратата и за „магическия реализъм“ с публикуването (макар в орязан вид) на Булгаковия роман „Майстора и Маргарита“. Последвалият Хрушчов Леонид Брежнев не спира магическия роман на Владимир Орлов „Алтистът Данилов“. Всички днес живи руски фантасти, обаче, са бегълци от режима на Путин и не живеят в Русия.
Поезията на Евтушенко, Ахмадулина и Рождественски, музиката на Висоцки и Окуджава, филмите на Тарковски – нищо подобно на тези творби не съществува в днешна Русия, тъй като няма как Путин да допусне появата на такива безобразия.
По времето на Брежнев и последвалия го Юрий Андропов Съветският съюз разполагаше с огромни световни интелектуалци и мислители като Алексей Лосев, Дмитрий Лихачов, Алексей Салмин, Юрий Пивоваров, Андрей Зубов. Путинова Русия не допуска появата на подобни хора, а последните двама живи от този списък – Пивоваров и Зубов – са бегълци, живеещи в емиграция.
Културата е единственото лепило, което пази от разпад
В областта на музиката Сталин допусна съществуването на композитори като Шостакович, Прокофиев и Хачатурян, а Хрушчов и Брежнев – на Родион Шчедрин и Шнитке. Къде са днешните руски композитори? Попзвездите – от Алла Пугачова до Андрей Макаревич и Семьон Слепаков – са в емиграция. На останалите в Путинова Русия, като например Филип Киркоров, е забранено да се изявяват.
За разлика от Сталин, Хрушчов, Брежнев и Андропов, Владимир Путин си мисли, че властта е единственото лепило, което удържа една страна от разпад и разруха. Затова в момента не го интересува нищо друго, освен запазването на властта: има власт – има страна. Неговите предшественици, обаче, бяха по-умни, макар не по-милозливи: те знаеха, че културата е лепилото – че едната гола власт не стига.
Путин успешно уби руската култура и направи невъзможно нейното съществуване. Така уби Русия.