Тази неделя населението на украинския полуостров Крим ще гласува на референдум за евентуалното си присъединяване към Русия. Почти сигурно е, че мнозинството ще одобри това предложение. Но дори формално Крим да се отдели от Украйна, по отношение на енергийното снабдяване полуостровът е почти изцяло зависим от нея, коментира „Дойче веле“.
Инфраструктурните връзки за снабдяване с вода, газ и електроенергия преминават по тесен провлак, свързващ полуострова с континенталната част на страната. Достъп до полуострова откъм Русия засега няма - с изключение на една фериботна връзка през Керченския проток. "Крим може да се снабдява единствено от континентална Украйна. Това няма да се промени, даже и Крим да стане част от Руската федерация", посочва Габриеле Бауман, ръководителка на киевското бюро на фондация "Конрад Аденауер".
Зависимости
Снабдяването на Крим е било проблематично и преди - например през 1954 година, когато полуостровът става част от тогавашната Украинска съветска република. "В онези години присъединяването се извършва по чисто икономически причини - тъй като не е имало начин полуостровът да бъде снабдяван с ресурси от съветска територия", казва Волфрам Ребок, председател на Управителния съвет на Европейско-украинската енергийна агенция. Онова, което навремето е изтълкувано като "подарък" на Хрушчов за украинците, де факто е било наложително, за да се реши енергийният проблем на Крим.
И в наши дни Крим е почти изцяло зависим от Украйна, особено що се отнася до снабдяването с вода. Климатът на полуострова е сух и горещ, през лятото там пресъхват повечето реки и потоци. Поради което над 80 процента от водата за Крим идват от река Днепър в Украйна. Така нареченият Севернокримски канал "прихваща" водите на Днепър край Каховка, след което преминава през Перекопския провлак и се разклонява из цял Крим.
Полуостровът консумира годишно около 1 200 мегавата електроенергия. На негова територия има четири ТЕЦ-а, но тяхното производство покрива едва една десета от необходимата енергия. Останалите 90% идват от континентална Украйна - пак през Перекоп и полуостров Чонгар. Същото важи и за 90% от всички хранителни продукти и индустриални стоки - и те пристигат от Украйна.
Крим се радва на известна независимост единствено по отношение на снабдяването с газ: украинското държавно предприятие "Черноморнефтегаз" добива природен газ и петрол от Азовско море. Оттам идват близо две трети от необходимиия природен газ. Останалите количества пристигат по газопровод, който преминава през украинска територия.
Единственият изход
След евентуалното присъединяване на Крим към Русия снабдяването на полуострова може да се окаже доста проблематично. Тъй като Перекопският провлак се намира на украинска територия, Киев би могъл да спре подаването на вода за Крим. В такъв случай жителите на полуострова - близо 2 милиона души, ще се окажат в безизходна ситуация. "Предполагам обаче, че снабдителните трасета няма да бъдат прекъснати", казва Волфрам Ребок от Европейско-украинската енергийна агенция. "Едва ли някой ще посмее да предизвика подобна хуманитарна катастрофа", посочва експертът.
Към това се добавя и друго: колкото Крим е зависим от континентална Украйна, толкова и самата Украйна е зависима от Русия. Затова е очевидно, че трябва да се стигне до някакво споразумение. "Всяко прекъсване на снабдяването ще доведе до ответни реакции - включително от страна на Русия, която при това положение би могла да спре доставките на газ за Украйна", казва Ребок.
Казано накратко: единственият изход е споразумение с Украйна - поради простата причина, че липсват алтернативни пътища за снабдяването на Крим. Първите опити за намиране на изход от тази ситуация датират от 90-те години на миналия век, когато се говори за изграждането на мост към Русия. Покрай сегашната криза този сценарий отново стана актуален. Както обяви руският премиер Медведев, ако Крим стане част от Русия, мостът навярно ще бъде построен. Съоръжението с дължина близо 4,5 километра ще струва около 24 млрд. рубли - или близо 500 млн. евро. А осъществяването на подобен гигантски проект би отнело години.