Топ 10: Легендарни футболисти на световни първенства

Световното първенство чука на вратата, а светът тръпне в очакване на раждането на новите легенди на най-елитния турнир във футболната игра. Лео Меси и Кристиано Роналдо са световни футболни звезди, но тепърва ще трябва да запишат имената си в златните хроники на мондиала. По този случай и „Дейли мейл“ изготви класация на 100-те футболисти, превърнали се в безапелационни герои в историята на световните първенства. Ние ви предлагаме техния топ 10.

10. Паоло Роси

Без съмнение най-голямата легенда на световни първенства за Италия. Роси беше отбелязал 3 гола на световното първенство в Аржентина през 1978 г., помагайки на страната си да достигне до полуфиналите. След това обаче кариерата му е пред своя край, след като бива забъркан в скандал с уредени мачове. Той дори лежи известно време в затвора и след двегодишна пауза се връща от нищото в националния отбор, точно за световното в Испания през 1982 г.

Разбираемо представянето на Роси в първите няколко мача въобще не е запомнящо се. В петия мач на „скуадрата“ в турнира, обаче нападателят изригва и забива хеттрик във вратата на Бразилия. Той отбеляза още 2 гола срещу Полша и се разписа във финала срещу Германия, давайки световната купа в ръцете на Италия. Той стана голмайстор на турнира, най-добър играч на турнира, а по-късно получи и „Златната топка“.

9. Боби Мур
Защитникът играе във всички 6 мача за Англия, по пътя на отбора към четвъртфинали на мондиала в Чили през 1962 г. Четири години по късно, той носи капитанската лента, извеждайки страната си до световната титла, в нейното домашно световно първенство. По време на турнира англичаните не допускат гол чак до полуфиналите, когато великия Еузебио бележи за Португалия.

На световното през 1970 г. пък той изумява света, обезвреждайки супер звездата на бразилския национален отбор Жаирзиньо. След края на мача легендата Пеле преследва Мур, за да изрази възхищението си от играта му. По-късно, може би най-великия защитник в историята на играта- Франц Бекенбауер заявява: „Боби бе моят футболен идол. Исках да съм точно като него. Толкова съм горд, че съм имал възможността да играя срещу него.“

8. Герд Мюлер

Неговият победен гол срещу Холандия, донесе световната титла на Германия през 1974 г. „Бомбардировачът“, както бе известен в златните си години, бе способен да пробие дупка в противниковата защита. Едва ли в онези времена е имало по-голям кошмар за защитниците, от това Мюлер да дебне в тяхното наказателно поле.

Въпреки, че през 1974 г. нападателят грабна златния медал, то неговия звезден миг бе през 1970 г. На монидала в Мексико той вкара 10 гола в 6 мача, извеждайки Германия до полуфиналите. До днес само Роналдо има повече голове на световни първенства от Мюлер.

7. Лотар Матеус
Той е единственият полеви играч, имал появи на цели 5 световни първенства. Той е на 21 когато дебютира на световното в Испания през 1982 г. и на 37, при последната си поява на мондиала във Франция. Плеймейкърът беше истинска звезда, играла на два финала - тези през 1986 г. и 1990 г. И ако в Мексико Германия загуби от Аржентина, то в Италия  манашафта победи отбора на Диего Армандо Марадона и взе  своята трета световна титла. Той отбеляза 4 гола на първенството през 1990 г., предвождайки един наистина велик германски отбор.

6. Гаринча
Бразилският нападател бе световен футболен идол, въпреки, че имаше вроден физически дефект и игра през цялата си кариера с изкривен ляв крак. Първото му световно първенство бе в Швеция, през 1958 г., където бразилците спечелиха историческата си първа световна титла. Четири години по-късно в Чили, Пеле бе контузен и именно Гаринча бе човекът, който носеше магията в бразилския национален отбор, превръщайки се в основна фигура за спечелената втора поредна световна титла. Със своите 4 гола той бе обявен за голмайстор на турнира, а първата му загуба на световно първенство дойде едва през 1966 г., когато Португалия на Еузебио изхвърли бразилците на четвъртфиналите.

5. Франц Бекенбауер
Кайзерът игра на три световни първенства, на които взе съответно сребърните, бронзовите и златните медали. Точно на последното си световно първенство през 1974 г., той имаше шанса да вдигне световната титла пред родната си германска публика. Още тогава обаче светът беше на ясно със способностите на либерото, превърнало се във вероятно най-великия зашитник, практикувал тази игра.

На мондиала в Англия през 1966 г., той отбеляза 4 гола и игра финал, докато бе на едва 20 години. След този турнир той бе обявен за най-добрия млад футболист, въпреки загубата от домакините. 4 години по-късно пък участва в онзи легендарен полуфинал срещу Италия, завършил 4-3 след 120 минути игра и обявен за най-красивия мач в историята. Тогава Бекенбауер показа характер и игра през целия мач с тежко контузено рамо. След трофея през 1974 г., той спечели титлата отново през 1990 г., този път като треньор на германците. Единствения друг човек печелил световната титла като играч и треньор е бразилеца Марио Загало.

4. Зинедин Зидан
Въпреки, че са в пика на кариерите си, Лионел Меси и Кристиано Роналдо тепърва ще трябва да доказват звездния си статус на световни първенства. Това обаче не важи за Зинедин Зидан, който блесна на мондиал, още преди да се е превърнал в звезда номер 1 на световния футбол. На световното, провеждащо се в родната му Франция през 1998 г., той получи червен картон в последния мач от груповата фаза и се завърна чак за четвърфиналите. Той представлява сърцето на онзи френски отбор, достигнал до финала на турнира, където среща действащият световен шампион Бразилия. На този финал, плеймейкърът подпечатва мястото си в историята, отбелязвайки 2 гола, за победата на петлите с 3:0 и първата световна титла в тяхната история.

Той преглътна провала на отбора на световното в Япония и Южна Корея, но през 2006 г. отиде на мондиала в Германия, за да изпее лебедовата песен, на своята велика кариера. И каква лебедова песен беше само? Въпреки 34-те си години Зидан бе безспорно най-добрият играч на турнира, извеждайки петлите до втори финал. На този финал Зизу бе герой и грешник. В мача срещу Италия той отбеляза гол от дузпа, но при продълженията  си изкара червен картон, удряйки брутална  глава в гърдите на  Марко Матераци. Така той нямаше как да стреля при дузпите и Италия се окичи с четвъртата си титла. Въпреки всичко, този картон и до днес си остава най-паметния момент в цялото първенство през 2006 г.

3. Роналдо

Бразилия изненада мнозина, взимайки невръстния тинейджър в групата на отбора за световното първенство в САЩ през 1994 г, просто за да натрупа опит. 15 гола по-късно, той е най-великия реализатор в историята на турнира. 8-те му гола на световното в Япония и Южна Корея през 2002 г., както и попаденията в германската врата на финала, го превърнаха в абсолютна легенда на световния футбол.
През  1998 г. пък той бе звездата на Бразилия, изгубила финалната среща с домакина Франция. Слабото му представяне на финала в Париж, пък предизвика слухове за тежко негово заболяване и дори заговор от страна на французите, целящ да го извади от форма за мача, който решава трофея. Двата му гола на финала през 2002 г. бяха неговия своеобразен реванш. Въпреки трите му гола на световното в Германия през 2006 г., неговата Бразилия бе елиминирана на четвъртфиналите, отново от Франция, но въпреки това името на Роналдо за винаги остава  в хрониките на световните първенства.

2. Пеле

От къде да започнем? Първо той стана най-младият победител на световно първенство в историята, печелейки титлата със своята Бразилия, когато е едва на 17, през 1958 г. Младокът отбелязва 6 гола на финалите в Швеция, включително хеттрик на полуфиналите срещу Франция и гол на финала срещу домакините. Контузиите му пречиха да блесне на мондиалите през 1962 г. и 1966 г., но през 1970 г. той преживя най-добрите 4 седмици в кариерата си, обагрена с над 1000 гола, предлагайки на зрителите в Мексико извънземен футбол. Той е лидерът на онзи феноменален бразилски отбор, достигнал до третата си световна титла. На турнира отбелязва 4 гола и е основна част от отбелязването на други 10, от общо 17-те на отбора. Вкарва гол и на финала срещу Италия.

След края на мача, защитникът на „скуадра адзура“ Тарчизио Бургнич заявява: „Преди мача си повтарях, че той е човек от кожа и кости, като всички останали, но не бях прав.“

1. Диего Армандо Марадона
Пеле бе звездата на един феноменален отбор, от друга страна Марадона бе геният на един добър отбор. Именно за това и аржентинецът е човекът, който заслужава да оглави списъка на най-големите герои на световни първенства.

В историята на надпреварата няма друг играч, който с харизмата, уменията и гения си, да е вдъхновявал до такава степен, цял един отбор по пътя на величието, както Марадона през 1986 г. Той буквално извлече своята страна до победата в турнира, когато бе в своята пикова форма, демонстрирана на възможно най-голямата футболна сцена. Той отбеляза 6 гола в турнира, включително онези 2 срещу Англия на четвъртфиналите. Единият скандален и известен като „божията ръка“, а другият феноменален, представляващ самостоятелен рейд от центъра, през цялата халфова и защитна линия на англичаните, завършващ с топката във вратата. Последваха още два гола на полуфиналите срещу Белгия, след което се стигна до финала срещу Германия и втората световна титла в историята на Аржентина.

През 1990 г. той отново изведе страната си до финала на турнира, но този път трябваше да преглътне загубата и реванша от германците. Въпреки, че кариерата му се срина след скандала с използваните от него наркотици на мондиала през 1994 г. , той все още е феномен, който футболът няма как да забрави.